Зовът на последната мечка
В последните години темите за опазването на околната среда, глобалното затопляне и изчезването на много животински видове са особено наболели. Екологичните детски заглавия стават все повече и обхващат различни природни аспекти.
Един от символите на екологичните промени и загуби е полярната мечка. И нищо чудно – от векове тя въплъщава силата, постоянството, търпението и устойчивостта, необходими за оцеляване в особено тежки условия. Полярни мечки се появяват и на страниците на няколко от книгите, включени в „Бисерче вълшебно 2023″. А една от тях разказва нежната, но тъжна и сурова история за приятелството между бял мечок и човешко дете. Разбира се, става дума за „Последната мечка“ от Хана Голд (изд. „Таралеж“).
Ейприл е умно и смело, но самотно момиче на 11 години. Тя загубва майка си, а постепенно разбира, че едновременно с това е загубила и баща си. Той потъва в работа и се откъсва напълно от Ейприл и реалния живот, неспособен да прежали съпруга си. Един ден той получава дългоочаквано известие. От него разбира, че е одобрен за работа в Метеорологичната станция на малък остров, наречен Мечия остров. И така, баща и дъщеря потеглят към Северния полярен кръг, за да останат сами на малък къс ледена земя, да работят и учат.
„На картата на света Мечият остров бе само незабележима точица някъде между Норвегия и един архипелаг от острови близо до Северния полюс, наречен Свалбард.“
Ейприл се впуска в необикновеното пътешествие с огромна готовност.Тя очаква ледените ветрове и натрупаните снегове да затоплят сърцето на баща й, а малкият остров да им осигури повече време един за друг. Уви, надеждата й бързо помръква. Вместо да търси по-често компанията й, таткото се затваря в работното си помещение, а на нея предоставя разточителните полярни дни.
„През това време Ейприл с неохота прие реалността – въпреки че тя и татко бяха единствените хора на острова, те прекарваха толкова малко време заедно, че тя сякаш беше съвсем сама.“
Самотата на Ейприл се стопява, когато се натъква на истински бял мечок! От този момент се заражда и необикновеното приятелство между двете създания, идващи от различни светове. Мечокът се научава на доверие, нежност и малко уязвимост. А момичето успява да види света през мечите очи, да усети огромното влияние на човешкия вид над природата, да види красота там, където другите биха видели само пустош.
„Последната мечка“ е разказ за дружбата и взаимното уважение. Но тя е и книга за загубата и скръбта. Защото когато някой си отиде, част от нас умира с него. Губим не само близки същества, но и среда, сигурност, закрила. Тъгата е естествена и необходима, ала понякога ни повежда през тъмни лабиринти, от които трудно се излиза. Това е и книга за трима самотници – Ейприл, таткото и мечокът, които се опитват да проправят пъртина един към друг, към миналото и бъдещето, към щастието и смирението.
И не на последно място, това е история за трансформацията. Хана Голд описва въздействащо и твърде реалистично как действията на едни могат да имат пагубни последици за други. Светът върви напред, някои видове процъфтяват, други измират. Довчерашният облик на Земята се сменя, мъката измества радостта. Приятели се губят, нови се печелят. И може би единственото сигурно нещо е, че промяната е неизбежна.
„Векове наред хората са били привлечени от тези части на света. Някои идват тук заради науката. Някои – заради откритията. Други по причини, които самите те не разбират. (…) Вероятно и аз съм тук заради това – за да открия нещо, което отдавна съм изгубил.“
Трябва да призная, че през цялото време ми липсваше отрицателна фигура да внесе баланс и да разсее кротката меланхолия. Осъзнах обаче, че в книгата героят и злодеят са един и същ персонаж. Ние, хората, разрушаваме собствения си свят. Но ние също така сме тези, които могат съзнателно да поправят грешките си.
Вземете книгaта с код DK19 от
Когато купувате книги с този код, Вие помагате
за насърчаването на детското четене в България.