“Дете на пустинята” (изд. Егмонт) дава началото на едноименна тийн поредица от Олуин Хамилтън, която ни пренася в пустинята на султаната Миражди и ни сблъсква с опърничавата Амани Ал’Хиза и потайния Джин.
Девойката е много добра с огнестрелните оръжия, а пясъкът и слънцето не я изтощават. Това са добри новини, защото живее в забравеното от всички градче Дъстуок насред пустинята в периферията на Мираджи. Целта й е да се махне от града и да отиде в столицата. Докато се опитва да го направи (по предимно смъртоносни начини), се среща с чужденеца Джин, чието присъствие в района е обвито в тайнственост.
Опитите на Амани да напусне Дъстуок я забъркват в екшън сцени достойни за холивудски блокбастър, а пътят й изглежда здраво преплетен с този на загадъчния Джин по повече от една причина. Докато прекосява пустинята с влак и керван, главната героиня постепенно научава повече за произхода и способностите си и се оказва въвлечена в бунта на Възстаналият принц срещу султана.
В “Дете на пустинята” са засегнати всички обичайни за тийн литературата теми – търсенето на собствената идентичност и силни страни, изграждането на увереност, любовта, приятелството, верността, избора на кауза. Амани пък е от онези безцеремонни, устати и безстрашни героини, чиято способност да се забъркват каши, но и да се измъкват от тях, допадат на тийн читателките. Галерията от персонажи се допълва от самия Джин, принц Ахмед, Бахи, Шазад, Делила, Нуршам – всеки от тях със своя тайна и лична история с намек за предстоящи изпитания.
Екзотичната пустинна обстановка, ориенталската атмосфера, която напомня на “Приказки от 1001 нощ” с всички тези духове, джинове, полуджинове, бураки и кожекрадци, са достатъчно основание да поискате да се потопите в началото на поредицата. И макар сюжетът да не предлага кой знае колко оригиналност и изненади, оформящата се любовна история, назряващата революция в Мираджи и обещанието за още трудности и превратности пред героите, правят четенето достатъчно интригуващо.
Автор: Лора Филипова
