Маргарита Аспарухова е специалист по образователни методологии и развитие към Центъра за приобщаващо образование. Насоките, които тя дава за подпомагане на деца с обучителни трудности, са изключително полезен стартов ресурс за отреагиране на тревожните сигнали в развитието на детето и адаптирането му към училищната среда. Какво казва дългогодишният опит на професионалистите по темата ще научим от долния текст.
Някои ученици не могат веднага да се научат да четат и пишат гладко. Един би ги помислил за глупави, втори – за мързеливи. Трети би ги накарал да повтарят едно и също упражнение стотици пъти.
При част от тях повторението може да помогне. Или активното насърчение от страна на учителя и влагането на смисъл в това, на което се обучават. Други ще успеят, ако същото нещо им се обясни отново, но следвайки техния стил на учене. Срещат се и деца, които са пропуснали основите и имат нужда просто да започнат отначало, да наваксат.
Не губете време за реакция
Обърнете внимание на проблема веднага, защото грешките в преписването от дъската могат да са сигнал за отслабване на зрението, грешките при диктовка да се дължат на намаляване на слуха, но също така детето може да е разсеяно заради проблеми вкъщи, проблеми със съучениците си, може нещо в класната стая да го смущава и да му пречи да чува и вижда добре.
Затрудненията могат да имат неврологичен характер
За някои деца четенето и писането са по-трудни. Както има възрастни, които не могат да шофират, да танцуват или да пеят добре, така и някои деца имат вътрешни пречки да се научат да пишат и четат.
Специфичните обучителни трудности всъщност се дължат на различни по вид и комбинация неврологични по произход затруднения в преработката и съхранението на информацията, както и в способността за планиране и изпълнение на ответно действие. Ние непрекъснато получаваме информация през своите осем сензорни канала: зрение, слух, обоняние, вкус, усещане за допир, равновесие (усещане за позицията на главата в пространството), проприоцепция (усещане за разположението и движението на нашите стави и мускули) и интероцепция (усещане за състоянието на собственото тяло). Тази информация се обработва от нашите мозъци – понякога обаче преработката е по-бавна и объркана, понякога резултатът от тази преработка е неприятен – болка при свръхчувствителност към светлина или звук, липса на ориентация, загуба на равновесие.
Ето защо някои деца съобщават, че буквите танцуват, някои деца не могат да чуят учителя, защото звукът на климатика ги дразни и разсейва, някои деца държат твърде здраво химикала и натискат прекалено или не могат да спазват прави редове при писане.
Също така обаче детето може да се затруднява да чете, защото паметта му работи не дотам добре и забравя веднага прочетената сричка. Или защото не може да разбере и овладее линейната структура на езика – това, че речта се състои от изречения, думи, срички, фонеми. За такова дете всичко е един поток, който нито може да се разчлени и напише, нито да се събере при четене. Ако ви е трудно да си представите, си помислете какво чувате от първото слушане на песен на английски или колко думи можете да повторите от стихотворение на китайски.
Какво да направим, когато забележим, че детето се затруднява с овладяването на четенето и писането
Възможните причини едно дете да не може да пише и да чете добре са хиляди, възможните решения са може би дори повече.
Някои деца са достатъчно находчиви и сами измислят стратегии за справяне. Но със сигурност всички имат нужда от повишено внимание и от навременна подкрепа:
• Преди всичко – говорете с децата. Кажете им, че виждате тяхното старание, но че бихте искали да знаете как можете да ги улесните. Попитайте ги има ли нещо, което ги притеснява и искат да споделят;
• Информирайте психолога или педагогическия съветник в училището;
• Срещнете се с родителите на детето и, ако прецените, им предложете да се посъветват с лекар, логопед, психолог.
Постарайте се да бъдете внимателни и дискретни в разговорите си. Дайте на детето и на родителите му да разберат, че сте на тяхна страна и ще им помогнете с онова, което зависи от вас.
Защо е важно да се вземат мерки
Освен сериозни причини, изоставането в училище и несправянето със задачите в клас и у дома почти винаги имат и сериозни последици. Ако се пренебрегнат, могат да повлияят силно негативно на поведението, самочувствието и емоционалното състояние на детето. Затова винаги говорете с детето и за силните му страни, хвалете го, помогнете му да разбере, че не е глупаво и не е виновно, покажете му, че има хора, на които може да разчита за помощ и подкрепа.
Повече информация за релевантните при подобни проблеми реакции открийте на: www.priobshti.se
