Екипът на “Детски книги” твърдо вярва, че на децата трябва да бъде давано право на избор какво да четат. Това важи с особена сила за лятната ваканция, когато четенето следва да бъде преди всичко за удоволствие. Предлагаме ви разказа на д-р Ерин Кели от Медицинския център на университета в Рочестър за опитите да се даде възможност на учениците да избират летните си четива.
Позната ситуация от класната стая – всеки юни учителите дават списък с книги за лятото. И всеки септември учениците се връщат на училище без да са прочели особено много от тях.
Това е разочарование за учителите и предизвикателство за учениците. Когато децата не са на училище, те губят важни умения, които са придобили през годината – средно това са постижения, равни на поне един месец напредък в четенето. Този така наречен “летен спад” е особено вреден за децата от семейства в неравностойно положение. Учениците от такива семейства излизат от детската градина вече изостанали в сравнение с по-заможните си връстници заради съчетание от бедност, по-лошо здраве, по-малко обучаване от родителите и по-голям брой самотни или много млади родители. Заради ограничения достъп до книги и други академични възможности през лятото, тези деца понасят летния спад три пъти по-тежко.
С времето това се натрупва. В трети клас, децата, които не могат да четат на нивото на третокласници, започват да се затрудняват по другите предмети. Учениците, които живеят в бедност и които не могат да четат гладко до трети клас, са 13 пъти по-застрашени да не завършат гимназия. До девети клас се установява, че две трети от пропуските в четенето могат да се обяснят с неравностойния достъп до възможности за четене през лятото.
Има добри новини: да се излезе от летния спад не е невъзможно. Учениците, които четат само четири до шест книги през лятото поддържат своите умения (но трябва да четат повече от това, за да ги подобрят).
Училищата се опитват да подпомогнат това чрез списъка за четене през лятото. На учениците се дават няколко книги, за които трябва да напишат съчинение или върху които да бъдат изпитани, когато се върнат наесен. Това често включва разпращане на книгите по домовете от специалисти, които оценяват материала по неговата образователна и литературна стойност и след това ги изпращат без учениците да са ги виждали.
Чудех се дали има някакъв начин да направя тази програма по-ефективна. Затова през 2013 година изпробвах едно малко подобрение в два класа с ниски доходи в Рочестър, Ню Йорк: помолих учителите да позволят на децата сами да си изберат книгите за четене през лятото.
Започнахме с две групи второкласници в училища с деца от по-бедни семейства. Въпреки че 84% от учениците в градския училищен район Рочестър са включени в програмата за безплатен обяд, това училище беше особено бедно, тъй като 96% от тях покриваха необходимите изисквания за включване в програмата.
В единия от часовете, изпълнителите на експеримента организираха панаир на книгата, където всеки ученик избра 13 книги, които да вземе у дома след края на учебната година. Панаирът предостави голям избор – художествена и нехудожествена литература, класики и по-нови творби – и учениците с нетърпение си подаваха книгите и се радваха на възможността да си изберат онези, които отговарят на личните им интереси, докато обсъждаха помежду си познати истории (адаптацията на “Замръзналото кралство” на Дисни беше особено популярна). Много от тях избраха творби доста над или под нивото им, за да могат да ги споделят с братята и сестрите си. Другият клас получиха книги по пощата от вече съществуващата общинска програма.
И на двата класа дадохме тестове за грамотност преди лятната ваканция и през есента след нея. Разбира се, учениците, които сами си избраха книгите, се справиха по-добре, изкарвайки по-високи резултати, отколкото предишното лято. Тези, които бяха част от общинската програма, не показаха подобрение.
Последвало изследване включваше шест класа с общо 87 ученици и сравняваше тези, които сами са избрали всички книги за лятото, с онези, които са избрали няколко, а възпитателите са избрали останалите. Нямаше особена разлика между групите. 75% от учениците бяха на същото ниво или бяха подобрили четенето си през лятото, което е много по-добър резултат, отколкото се очакваше.
Ясно е, че малкият брой на участващите в експеримента е ограничаващ фактор, но други изследвания, свързани с четенето, потвърждават резултатите. Едно тригодишно изследване сред ученици от Флорида показа, че децата, които избират кои книги да вземат вкъщи за лятото, са показали значително по-добри умения в четенето от учениците, които не са получили никакви четива.
Изследване на образователната и медийна компания Scholastic, проведено сред 1000 читатели, показало, че учениците в средното училище и гимназията, на които е давана възможността да избират книгите си, по-често четат за удоволствие. “Превръщаш се в доживотен читател, когато можеш да избираш книгите, които четеш, и когато ти харесват книгите, които четеш,” казва Пам Алин, защитник на грамотността, пред Washington Post. “Хората стават по-добри в това, което обичат да правят.”
Градският училищен район Рочестър е на същото мнение. Това лято за първи път всички ученици от детската градина до втори клас ще получат пет книги, избрани от възпитателите, а пет ще си изберат сами.
Преодоляването на несъответствието в академичните постижения на богатите и бедните е сложна задача. Това тук е сравнително проста част от голямата картина. Много окръзи вече имат програми за лятно четене – сега остава само да дадем на децата думата относно това какво искат да четат вкъщи. И ако това означава някои от тях да изберат “Замръзналото кралство” пред “Паяжината на Шарлот”, ние трябва да сме готови да направим тази жертва.”
Източник: The Washington Post. Превод: Ния Василева
