Заговор в града на мъртвите

Съдбата си знае работата! Напълно се бях отчаяла, че явно няма книги, които хем да са интересни, хем да допълват образованието в училище и да обогатяват общата култура. Но се оказа, че греша. И съм ужасно щастлива 🙂

Преди известно време попаднах на страхотна поредица от криминално-исторически загадки на издателство „ФЮТ“ – „Детективи с машина на времето“. Поредицата се състои от 14 книги и задоволява напълно всичките ми изисквания, а те никак не са малко: интересен сюжет, добре изградени образи, отлично структуриран текст, обогатяване на въображението и на общата култура и още, и още…

Освен страхотната криминална загадка, в края на книгата се оказа, че има обяснение за епохата и личността, споменати в книгата, както и специален речник с думите, свързани с този исторически период.

Главните герои са три деца – Юлиан, Леон и Ким. Изключително ученолюбиви и с невероятна страст към миналото (като мен Wink), те разработват проектите си по история в градската библиотека, докато един ден… Юлиан споделя за голямата тайна, завещана му от дядо му Реджиналд, починалият библиотекар.

Каква е тайната? В библиотеката се крие специална стая на времето – Темпус, през която можеш да отидеш където си пожелаеш назад в историята, стига силно да го искаш!

В първата книжка – „Заговор в града на мъртвите“, приятелите се пренесоха във времето на фараонката Хатшепсут, наричана още „съвършената богиня“. От заглавието сигурно ви стана ясно, че някой силно желае да убие жената-фараон, възкачила се на престола на Древен Египет.

Дали Собек, Амон Ра и Маат ще помогнат на Хатшепсут да избегне сигурната смърт, или пък меджеите ще я спасят? Препоръчвам ви да разберете сами от книгата, защото е изключително напрегната и интересна. Единственото, което ще споделя, е, че без помощта на тримата ни приятели и на котката Киа, царицата нямаше да има никакъв шанс!

Освен взривяващия сюжет, за който вече споменах, от книгата научих и разни любопитни факти за обичаите в Древен Египет, като например мумифицирането. Знаех, че вътрешните органи се поставяли в канопи, но за ваната с натриев карбонат нямах никаква представа. Е, после прочетох специалната книжка „100 интересни неща за… МУМИИТЕ“, за която вече писах.

Но да се върна на детективите: без малко да бъдат изядени от нилските крокодили! Дълго се колебаех дали заговорниците няма да погребат децата живи в погребална камера в Града на мъртвите, но явно крокодилите са смятани за по-чист начин да се отървеш от неудобните личности в миналото.

Толкова много се вглъбих в книжката, че даже щях да закъснея за работа! Но дори и да беше станало така, всяка страница си струваше. Достави ми искрено удоволствие да попътувам с Темпус и нямам търпение да поема към Древен Рим и „Тайнственият отмъстител“. Ще се видим там!

Прочетете ревюто за “Загадката на оракула” тук.

[club]