Като родители и отговорни възрастни ние сме убедени, че детските книги са важен инструмент, чрез който учим децата си на добродетели и им помагаме да опознават заобикалящия ги свят. Несъзнаваната ни грешка, плод на обичта и грижата към наследниците ни, е, че разделяме този свят на „детски“ и „за възрастни“. В действителност децата живеят в семейства, обградени са от други подрастващи и възрастни, растат в общества. А това означава, че стават свидетели на всякакви ситуации и емоционални прояви. С други думи – животът просто се случва и те са част от него.
Когато говорим за детски книги, следва да имаме предвид, че те се пишат от една особена позиция. Създават се от възрастни, които пишат основно това, което вярват, че детските книги трябва да съдържат. Нещо повече, авторите влагат в тях и онова, което им се иска децата да харесват. Малцина са тези, които наистина успяват да се освободят от очакванията и задълженията си на възрастни и да погледнат през очите на децата.
Кои книги са подходящи за деца и кои теми имат място в детската литература? Дискусията не е нова и тече както между специалистите, така и в социалните мрежи. Според едни книгите, насочени към младата аудитория, следва да съдържат ценности и да носят спокойствие. Според други, децата имат право на глас относно това какво да четат и могат да се справят с болезнени теми. Истината безспорно е някъде по средата.
И все пак – имат ли място страшните и мрачни истории в живота на децата?
Кое е подходящо и кое – не?
Колко са способни да понесат наследниците ни?
Детската литература от миналото е далеч по-сурова и няма за задача да спести на децата истините от живота. Напротив, цели да ги подготви за трудния път, който ги очаква. Червената шапчица разпаря корема на вълка; мащехата на Снежанка се опитва да я отрови; малката кибритопродавачка умира от студ на улицата; най-малкият брат отрязва месо от крака си, за да нахрани орлите и т.н. Разбира се, това са измислици и в реалния живот вълците не се преструват на баби, нито можем да слезем на Долната земя. Само че невнимателните девойки наистина могат да срещнат някой, който да ги погуби, а страхът, ужасът, страданието и загубата са напълно действителни и всеки човек рано или късно се сблъсква с тях.
Страшните книги традиционно се причисляват към жанровете за възрастни, ала има немалко детски заглавия, които ни карат да настръхнем и изпращат ледени тръпки по гърбовете ни. И това не е случайно.
Децата харесват страшните истории също толкова, колкото и затрогващите по една проста причина – те искат книгите им да отразяват достоверно всички противоречия и реалности.
Какви са ползите от страшните книги?
Когато малките читатели се сблъскат с нова ситуация в книгите, те започват да се питат „Какво бих направил аз, как бих се справил?“.
Позволяват си да се потопят в емоцията от безопасната позиция на наблюдател. Когато пък тази емоция е именно страхът/ужасът, децата се научават да се плашат, а след това да намират успокоение и да съставят план за действие. С други думи, развиват емоционалната си интелигентност и устойчивост.
Страшните книги дават чувство за контрол.
В тях децата се изправят лице в лице със страховете и опасенията си и излизат победители. А когато всичко завърши благополучно, както се случва в детските книги, им остава усещането, че могат да се справят с всевъзможни изпитания.
За възрастните може да е непонятна връзката между вампирите или бродещите духове и реалните изпитания и трудности в живота, но за децата страшното е инструмент за проектиране на личните им страхове и тяхната преработка.
Да, детето, борещо се с мумия, на пръв поглед няма общо с новото хлапе в класа. Читателят обаче вижда как някой на сходна възраст може да е смел и борбен, да отстоява себе си и да извършва подвизи, независимо от парализиращия страх.
Обичайно мрачните книги включват в себе си мистика, фантастични елементи и свръхестествени сили.
Макар и странно за порасналите читатели, подобни сюжети развиват читателското въображение и креативност.
Страшните книги носят вълнение и силни усещания.
Искаме или не, страхът е пряко свързан с покачването на адреналин. Четенето на страшни истории предизвиква освобождаване на ендорфини, усещане за приключения. А това означава, че развиват интереса към книгите и четенето.
Да приемем ли обаче, че трябва да оставим децата си да четат безконтролно каквото и да е? Със сигурност – не.
Ето какво следва да вземете под внимание, когато избирате една или друга страшна/мрачна история:
- Съобразете книгата с възрастта на детето.
Има различни начини да бъде представено и описано дадено явление спрямо възрастта на аудиторията. Препоръките на специалистите предоставят добър ориентир. Помнете все пак, че децата са различни. Едно нещо може да е вълнуващо за някои, но да бъде ужасяващо за други. Затова потърсете повече от едно мнение за определено заглавие, особено когато препоръката идва от друг родител или дете.
- Уважавайте нивото на комфорт на детето си.
Истината е, че децата притежават добър „барометър“ за това какво е поносимо за тяхното съзнание и какво – не. Ако детето ви не желае да продължи с дадена история, не го карайте да го прави.
- Поддържайте отворена и искрена комуникация.
Бъдете насреща, ако детето иска да обсъдите нещо от книгата. Това му помага да преработи емоциите си и да се почувства подкрепено.
- Наблюдавайте детето за признаци на тревожност.
Те може да са най-различни – от кошмари до нежелание да остане само в стаята. Това може да ви даде сигнал, че би било добре да предложите по-спокойни или ведри заглавия.
В днешно време се стараем да предпазим децата си от всичко разстройващо и потенциално вредно. Премахваме „лошите“ думи, променяме тъжния край, не допускаме героите да имат непристойно поведение. Търсим логиката във всяко нещо, което поднасяме на подрастващите.
Не такъв е истинският живот и може би точно затова малки и големи харесват мрачните и смразяващи произведения. Имайте доверие на децата си и когато с нетърпение вземат в ръце някое страшно заглавие, помнете, че вероятно ще се впуснат във вълнуващо и обогатяващо приключение.
Ето и кратък списък с мрачни книги, подходящи за различни възрасти, от които да почерпите вдъхновение:
- „В нощта на ужасите“ от Меритцел Марти
- „Там, навън“ и „При дивите неща“ от Морис Сендак
- „Коралайн“ от Нийл Геймън
- „Мортина“ от Барбара Кантини
- „Вещиците“ от Роалд Дал
- „Икабог“ от Дж. К. Роулинг
- „Уорън 13-ти“ от Таня дел Рио
- „Поредица от злополучия“ от Лемъни Сникет
- „Страшни приказки за мрачни вечери“ от Алвин Шварц
- „Хрониките на Спайдъруик“ от Холи Блек
- „Кърпена глава“ от Гай Бас
- „Скълдъгъри плезънт“ от Дерек Ланди
- “Goosebumps” на Р. Л. Стайн
- “Как да не бъдеш убиец на вампири” от Кейти Бърчъл
