За хората и великаните, сънищата и измислените думи

Съществува ли детска книга, в която герои са Костотрошача, Плътояд, Касапчето, Дроболапача, Детедъвкача, английската кралица и великан, който събира сънища и нощем ги издухва в детските стаи? Книга, която освен това е и богат извор на измислени думи?

Може да съществува и дори отдавна е написана. Това е „ГДВ”, а автор е не друг, а Роалд Дал. Само той може да заплете толкова страховита и жестока история, която същевременно да е забавна за деца (и възрастни) и изпълнена с много доброта.

Една нощ 8-годишното сираче Софи е отвлечено от великан. Похитителят се оказва доста особен екземпляр – недорасляк, който единствен сред себеподобните си не яде хора, а лови и „консервира” сънища, които после дарява на спящите деца. Или казано с три букви Г(олям) Д(ружелюбен) В(еликан)! Останалите великани обаче, както личи от имената им, са заклети човекоядци и Софи и ГДВ ще трябва да понапънат тиквите си и да измислят план за прекратяване на отвратителните им занимания.

Не се съмнявайте, че въображението на Роалд Дал ще ви предложи изумителен и необичаен план, който включва страхотлевичен пещерогърбуч и напускане на пределите на последната страница в атласа.

Наслаждавах се на разговорите между Софи и ГДВ, едновременно забавни и ненатрапчиво поучителни. Например докато общуват, момиченцето осъзнава, че хората не са по-добри от звероподобните великани, защото макар и да ядат човеци, великаните поне не се избиват помежду си.

Нетрадиционните истории на Роалд Дал винаги ме впечатляват. Уважавам и приветствам смелостта му да не лицемерничи, да не смекчава лошите страни от живота (дори напротив!) и да не спестява на децата някои зловещи откровения. Всичко това присъства и в „ГДВ”, но най-силно ме порази развихрилото се словотворчество, което е предадено чудесно на български от преводачката Анелия Янева. Не са ли възхитителни думи като хам-хумкав, хлъцопреседлив, бъбалогазоза, пуйкопъчиш? Или отровнободилест търношип, вълшебнодрям и крокозабъл? Независимо че са измислени, дори и децата ги разбират отлично! Права ли съм или седнала?

След последната страница на „ГДВ” решително се присъединявам към множеството на най-верните й почитатели и я обявявам за задължителна за четене. Ако сте възрастен, не се притеснявайте, че ще ви доскучее. Просто отгърнете книгата и се доверите на умелото перо и вихреното въображение на автора.

Илюстрациите отново са на Куентин Блейк и са съвършеното допълнение към историята на Софи и ГДВ. Ако се чудите как изглежда пъпкавицата или боят между разярени великани, интерпретацията на великия илюстратор е на ваше разположение.

=======================================================

През 2016 г. очакваме по кината нова екранизация на романа от режисьорът Стивън Спилбърг, а дотогава можете да се утешавате с тази от 1989 г.

Още ревюта на книги от господин Дал: „Дани – шампион на света“, „Фантастичният господин Фокс“, “Костенурке, костенурке”, “Вълшебният пръст”, “Джеймс и Гигантската праскова”, “Вещиците“, “ГДВ”, “Чарли и шоколадовата фабрика” и “Невероятното лекарство на Джордж”.

Автор: Лора Филипова