Ясен Григоров: „По дишането и тишината можеш да определиш нивото на интерес от страна на детето“

Ясен Григоров определя себе си най-лесно с думата „разказвач“. Той пише, рисува и прави филми. На българските си читатели е познат като автор и илюстратор на книгата „Ангелите пазители“ и създател на страхотните рисунки към „Колко ягоди растат по морето? (изд. „Точица“).

Ясен завършва специалност „Илюстрация и оформление на книгата“ в Националната художествена академия в София и „Визуални комуникации“ в Женева, Швейцария. Създава над 60 книги, голяма част от които авторски, и печели множество награди. Сред тях е и награда от Панаира на детската книга в Болоня през 2002 г. В портфолиото му се срещат реклами, шоупрограми и филми. Освен няколкото късометражни продукции, режисирани от Григоров, днес той може да се похвали и с детския игрален филм „Лили рибката“. 

Най-важното, което НЕ казахме за Ясен Григоров до момента, е, че той е баща на две деца и обича да споделя четенето на книги с тях. Щастливи сме, че прие поканата ни да се включи в рубриката „Как четат бащите“.

Обичаше ли да четеш като малък?

Да. Харесвах „Крал Артур“ на Роджър Ланслин Грийн, „Винету“ на Карл Май, но и харесвах много приказките на Ангел Каралийчев, но може би и защото от малък обичам илюстрациите на Любен Зидаров. Обичах да чете и да колекционирам книгите от Библиотека „Смехурко“ на издателство „Отечество“ през 80-те. Като част от тази поредица прочетох „Емил от Льонеберя“ на Астрид Линдгрен и „Малкия Никола“ на Рьоне Госини. И не искам да пропускам „Гумения Тарзан“ от Оле Лунд Киркегор. Има и още, но спирам… 

Кой беше любимият ти литературен герой? 

Любимият ми литературен герой и до днес е Пипи Дългото Чорапче. 

Наказвали ли са те заради книга?

Не. 

Баща ти четеше ли ти?

Не много често, но ни разказваше приказки на мен и брат ми. Също така пишехме заедно приказки, като ги илюстрирахме заедно. 

А ти четеш ли на децата си и ако да – колко често?

Винаги, когато можем, и особено вечер преди лягане чета на децата ми. 

Колко бяха големи децата ти, когато започна да им четеш?

Книгите са част от живота ни от съвсем ранна възраст – веднага щом децата ми можеха да хващат, да разглеждат – те имаха на разположение различни книги – от такива с картонени страници, до тези, чиито автор и илюстратор съм аз. Харесвах да виждам омачканите страници от още неуверените им пръстчета. 

Преправяш ли гласа си, за да изобразиш различни герои?

Да, това е винаги забавно и за мен, и за децата. 

Към кои книги посягаш, когато трябва да избереш четиво за детето си – модерни или класически?

Не следвам правило. Бих определил тези, към които посягам, като различни, шантави, необикновени и провокиращи. 

При подбора на книги за четене на децата ти, откъде черпиш идеи – от своето детство, от приятели или оставяш детето само да избере какво да прочетете заедно?

Предимно от спомените ми като дете, но и от работата ми и опита ми като илюстратор, от безкрайния ми глад за истории, съответно за книги във всичките им форми. Оставям и децата ми сами да избират по-модерни книги, които посрещам с прикрито пренебрежение, но и които се е случвало да ме изненадват с лекота и идеи. 

„За“ или „против“ класическите приказки и защо?

Разбира се, че „ЗА“. Не разбирам въпроса в посоката му, търсеща отрицателен отговор. 

Имате ли специални читателски ритуали с децата ти?

Не, ако не броим близостта по време на четене. По дишането и тишината можеш да определиш нивото на интерес от страна на детето. Харесвам да следя тези сигнали, докато чета. 

Какви слушатели са децата ти?

Нетърпеливи понякога, дразнещо бърбориви друг път и смълчани, когато усетят красотата на думите. 

Посещавате ли с децата ти библиотеката? 

Не ми се е случвало. Но обичаме книжарниците и дългите разходки, разглеждайки рафтовете. 

Смяташ ли, че ролята на бащата е важна за изграждането на читателски навици у детето и защо?

Разбира се. Всичко, което правим явно пред децата ни, е пример за тях. Когато не е поставено с ултиматум и заповед пред тях, всяко наше действие може да им влияе в бъдеще по положителен начин. 

Коя книга четете в момента?

„Училище за Вълшебства“ от Михаел Енде. Докато я четем, настъпва пълна и красива тишина. А с дъщеря ми, която е вече на 14, пък разглеждаме невероятната книга „Codex Seraphinianus“, илюстрираната Енциклопедия на един измислен свят от Луиджи Серафини.

А коя сте прочели 123456 милиона пъти?

Ние сме „унищожители“ на книги и не повтаряме особено. Може би заради мен се връщаме към Пипи или Емил от Льонеберя. 

Важна ли е за теб илюстрацията в детските книги, които четеш с детето си?

Такъв въпрос, зададен към илюстратор на детски книги, няма как да има друг отговор от едно огромно „ДА“. Илюстрацията е като приятен гост. Може да те изненада с цветността на идеите си и да направи следобеда на четенето най-приятното събитие за деня, седмицата или месеца. Може обаче и да е гадняр, оказал се между страниците по нахален и непочтителен начин. Непочтителен и към текста, и към държащите в ръцете си книгата. Изборът ми на книги за мен самия, но и за децата, често е ръководен от качеството на илюстрацията. Склонен съм да не взема книга с лоши според мен илюстрации, оформление или шрифт, дори и да става дума за значимо произведение. 

Какво ще кажеш на бащите, които не четат на децата си?

Нищо. Явно нямам общо с такива хора и не считам, че съм способен с мнението си да променя някой, който, вече станал баща, не разбира важността на четенето.