Вслушай се в луната, чуй историята на „Лузитания“
„За какво са всичките тези битки, убитите и ранените, какво се постига с това? Цивилизованите хора не решават така кое е право и кое е криво. Не това е пътят, никога не е бил, няма и да бъде.“
Ако има нещо, заради което ценя Майкъл Морпурго особено много, то е способостта му да открива важни теми и да ги вплита в историите си за деца. Такива са въпросите за изтребването на болни от шап животни в „Дневникът на Беки“ или строежа на атомна централа в „Завръщане у дома“. Най-ценни обаче си остават книгите му, посветени на войната. Те са значими не само заради майсторски разказаните сюжети, но и заради възпитателната си цел: напомнят да не забравяме ужаса, за да не го повтаряме никога.
„Вслушай се в луната!“ (изд. ФЮТ) представя историята на Луси Лост – малко момиче, открито на безлюден остров в архипелага Сили. Луси не може да говори, спомените й са болезнено неясни. Книгата проследява както физическото й оздравяване, така и възстановяването на паметта, чрез което се разкрива ужасяващата картина на Първата световна война. Историята да завършва щастливо за момичето и нейното ново семейство, но между началото и края Морпурго успява да трогне, ядоса и разплаче читателя, внушавайки му основното послание: мирът зависи от нас, човеците. Книгата следва няколко сюжетни линии, които накрая се сплитат здраво и предлагат на читателя съвършен финал. Погледната през очите на разказвача, на малката Луси и на доктор Кроу, историята показва истинските резултати от войната върху живота на обикновените хора, живеещи на обикновен малък остров.
Мери Макинтайър живее щастливо със семейството си в Ню Йорк. Рисува добре, свири на пиано, справя се горе-долу прилично с учебния материал и обожава да язди. Когато баща й заминава на фронта, двамата си обещават да гледат луната, да се вслушват в нея и да си тананикат „Анданте грациозо“ на Моцарт – любимото им музикално произведение. Момичето и майка му получават писмо от Англия, в което таткото разказва как е бил ранен. Двете решават да прекосят Атлантическия океан и да отидат при него, за да се възстанови по-бързо. Старият Мак и леля Пати, живеещи със семейство Макинтайър, са притеснени. Вестниците публикуват страховити известия от немското правителство, че кораби на съюзническите държави не са застраховани от военните действия. Въпреки заплахите, Мери и майка й се качват на борда на луксозния лайнер „Лузитания“, на път към Ливърпул или към неочаквания ужас на войната.
Алфи Уийткрофт и семейството му са жители на островите Сили. Бащата лови риба, майката се грижи за ферма „Вероника“, а 12-годишният Алфи трябва да ходи на училище при Чудовището Чъмли, но сърцето му е при рибарската лодка на таткото. Дори и в тази скучна, незабележителна делнична картина, семейство Уийткрофт е белязано от необикновеното. Братът близнак на майката Мери, вуйчо Били, е спасен от приют за душевноболни от сестра си, която се грижи за него всеотдайно. Били Слабоумния е обсебен от „Островът на съкровищата“ и с особено усърдие възстановява стара платноходка, кръстена „Испаниола“. Тя също има своето място в историята, макар първоначално да служи само като обект на занимание от страна на вуйчото.
Тази смела постъпка на семейство Уийткрофт вероятно предопределя и срещата им с Луси. Баща и син отиват да ловят риба, но поради слабия улов двамата се отправят към необитаемия остров Сейнт Хелънс. Никой не го обича и не ходи там, защото спомените за чумата и изоставяните на острова болни вселяват истински ужас в душите на хората. Алфи и Джим пристигат на брега, водени от отчаяние, но се превръщат в спасители на малко ранено момиче, което намират в Чумната къща. Единствената дума, произнесена от момичето, е Луси. Така и я кръщават, а после започват да се борят за нейното изцеление.
„Тя трябва отново да се научи да живее…“
Празният поглед, неспособността да говори, загубата на спомените – това са част от проблемите на новодошлата, които измъчват и новото й семейство. Опитите да я накарат да се съживи ги отвличат от ужасите на войната. Тя обаче е в разгара си, а разказана от братовчед им история за намереното одеяло на Луси и надписът „Вилхелм“ на него, настройват малката сплотена общност срещу ексцентричното семейство, позволило си да приюти предполагаема представителка на фрицовете (прозвище на германските войници по време на Първата световна война).
„Никога не бих повярвал, че хора, обичайно толкова мили и щедри по душа, толкова любезни и внимателни, могат изведнъж да станат толкова злобни и отмъстителни. Изглежда, че хората са изменчиви като времето.“
Майкъл Морпурго майсторски успява да вкара читателя в двата противникови лагера – при семейство Уийткрофт, твърдо решено да запази човешкото у себе си, както и сред обикновените хора, загубили някои от най-младите си мъже в безумната война. Страхът и отчаянието са верни съюзници на омразата и чрез представянето на настроенията спрямо Луси Лост и спасителите й, авторът проектира образа на войната по ненатрапчив, но достатъчно запомнящ се начин.
„Обичам Англия не по-малко от всеки друг, но значи ли това, че трябва да обичам и войната? Убеден съм, че тя никога няма да доведе до нищо добро, независимо кой спечели или изгуби.“
Оздравителната терапия на местния лекар включва музика и разходки. В желанието да накарат тялото на момичето да се излекува, докторът и Уийткрофтови предоставят на Луси грамофон и плоча с класически произведения, сред които е и „Анданте грациозо“ на Моцарт. Любимото произведение започва да дълбае в мъглата, обвила съзнанието на момичето и сякаш поставя началото на дългото, бавно възстановяване. Уменията, усвоени в ранното детство, като свиренето на пиано, рисуването и ездата, постепенно връщат нямото момиче към живота. Ключова роля в терапията има и островната кобила Пег, която позволява единствено на Луси да я язди. Пиковете и спадовете във възстановяването на момичето се дължат на злобата на невежия учител Чъмли и войнствените съученици на Алфи, но и на милото отношение на госпожица Найтингейл. И дори на това злободневно ниво Майкъл Морпурго успява да внуши, че състраданието е най-ценното ни качество, което ни отличава от всички останали същества и ни прави хора.
Едва ли съдбата на Луси и Алфи би била щастлива, ако не се намесва вуйчо Били със своята „Испаниола“. Изчезването му прекратява нарастващата агресия в малкото общество и сплотява довчерашните врагове. Завръщането му отключва низ от събития, толкова неочаквани, колкото и дългоочаквани: размътеният разсъдък на вуйчото не му позволява да изостави бедстващи моряци, които се оказват германци. Единият разказва невероятната история за малко момиченце, плаващо в океана, спасено от немска подводница и оставено на остров Сейнт Хелънс. Точно този разказ поставя липсващото парче от пъзела в главата на малката Луси, която си спомня своята история – историята на Мери Макинтайър.
–
„Вслушай се в луната!“ от Майкъл Морпурго (изд. ФЮТ) е тъжна, трогателна, човешка история за невинните жертви на Първата световна война. Макар и на пръв поглед невероятна, тя звучи съвсем достоверно и протича пред очите на читателя като на филмова лента. Сълзите са гарантирани, както и убеждението, че няма нищо по-безсмислено от войната.
Книгата засяга важна историческа тема – Първата световна война. Тя започва в Европа и постепенно обхваща 100 държави на всеки континент (с изключение на Антарктика). Не е сигурно колко са жертвите, но се предполага, че броят им надхвърля 20 милиона. Морпурго успява да омекоти истинския ужас от военните действия, но все пак централна роля в сюжета на книгата играе една от тежките загуби във войната – потопяването на лайнера „Лузитания“, който потъва само за 18 минути и 1198 пътници загиват край южните брегове на Ирландия (това научаваме от бележките в края на книгата).
Освен „Лузитания“, писателят проследява и друга трогателна история – тази на германския параход „Шилер“. Той потъва край бреговете на архипелага Сили през 1875 г., когато загиват 335 души. Оцелелите са спасени от местните рибари, а жертвите са погребани с почести в малкото местно гробище. Този израз на човечност дотолкова впечатлява германците, че при избухването на Първата световна война (40 години по-късно) е издадена заповед да не се водят никакви бойни действия във водите около островите Сили.
Трябва ли тийнейджърите да четат такива тъжни книги? Категорично. Само ако помним историята и грешките на предишните поколения, ще се научим да не ги повтаряме!
Други книги на Майкъл Морпурго: „Боен кон“, „Историята на редник Пийсфул“, „Слон в градината“, „Пеперуденият лъв“, „Сянка“, „Адолфус Типс“, „Царството на Кенсуке“, „Костенурката Занзибар“, „Завръщане у дома/Среща със Сезан“, „Дневникът на Беки“, „Въпросът за Моцарт/Вярвам в еднорози“, „Черният призрак“, „Каспар“, „Супер!“.
Изказване на Майкъл Морпурго за грамотността ще откриете тук и тук.
„Анданте грациозо“ от Моцарт, на чийто фон се разгръща историята на Луси/Мери:
Автор: Вал Стоева