Визуалната грамотност: Да се научиш да гледаш, да се научиш да виждаш

Всички знаем колко големи са ползите от развиването на визуалната грамотност от най-ранна възраст. Темата е дискутирана от образователни експерти, специалисти по детско четене, хора, ангажирани в книгоиздателския сектор. Но винаги е полезно да чуем и гледната точка на човек, посветил живота си на детската илюстрация. Като Клара Вулайъми, автор и художник на обичаната у нас поредица „Манго и Бамбам“. Научете повече за възгледите на Вулайъми от долната статия за BookTrust.

Преди много години срещнах родител, който учеше детето си да чете. Правеше го, като залепяше обикновени парчета хартия върху всички илюстрации в книгите. Мотивът: ако детето погледне картинките и познае думите, това по някакъв начин ще бъде „измама“ и ще попречи на процеса. Шокирах се тогава, шокирам се и днес. Какъв печален начин да унищожиш радостта от четенето, отказвайки на детето това, което е, може би, най-хубавото от всичко!

Картинните книги и визуалната грамотност

В крайна сметка, децата са визуално грамотни по рождение. Те притежават естествена наблюдателност и улавят подробности, които много възрастни ще пропуснат. За разлика от бързото темпо на движещо се изображение на екрана, изображението на страницата позволява на читателя да упражнява контрол, да не се пришпорва и да разглежда в свободното си време. Да се научи да гледа.

Имам късмета да бъда и автор, и илюстратор на своите книги, така че оценявам от първа ръка факта, че думите и образите са част от едно перфектно цяло. Те подскачат напред-назад и се редуват, за да предадат различните аспекти от историята.

В новата ми поредица, „Кучешкият отряд“ („The Dog Squad“), трима млади репортери – Ева, Симон и Аш – откриват малко бездомно куче уипет на име Уейфър. Захващат се да проучват кой е той и откъде идва – през цялото време с надеждата, че няма да разберат, за да могат да го задържат завинаги. Всяка страница текст е изпъстрена с илюстрации и други визуални елементи и декорации, за да не бъде твърде плашеща за неуверените читатели. Има много детайли и много хумор, на който да се насладите.

Прекрасно е да рисуваш Уейфър: гладките, изящни линии, шавливото му, но доверчиво лице, големите му чувствени очи. Тук са и много други кучета от най-различни породи, форми и размери. Надявам се, че читателите ще се забавляват да ги опознават. Но за мен хората са онези герои, които в действителност движат разказа.

Има илюстрация, в началото, на три деца, които гледат към зрителя и задържат погледа му с уверено, директно, открито изражение, предаващо много повече, отколкото мога да изразя с думи.

Правя книги за всички възрасти и обичам да се адаптирам към всяка аудитория. Например в една моя книга с картинки, „Марта и братята Бъни. Обичам празниците“ („Martha and The Bunny Brothers. I Heart Holidays“), има страница с различни сладоледи и близалки. Когато споделям тази книга с малки деца, отделям поне още десет минути, за да направя пауза за съответния момент от историята. Всички трябва да изберем любимия си сладолед, може би и още веднъж, за да сме абсолютно сигурни, че сме избрали мъдро…това си е сериозна работа. В един момент читателят ще се научи да дешифрира тези смешни криволичещи думи, които съставляват речта на Марта: „Не знам кое да избера, всичките са толкова вкусни!“ Част от работата на илюстратора е да стимулира четенето.

Картинките са за всеки

Картинките НЕ са само за малчугани! Аз съм голям фен на илюстрованите художествени книги за всички и ненавиждам идеята, че илюстрациите трябва да бъдат премахнати, след като детето стане достатъчно голямо, за да чете. Просто погледнете „Часът на чудовището“ от Патрик Нес с илюстрациите на Джим Кей (на български език с логото на „Artline Studios“, бел. ред.) – книгата е произведение на изкуството, шедьовър.

Картинките могат да направят много повече от това просто да показват сцената, описана в текста. Понякога думите и изображението дърпат в различни посоки – шанс за изричане на неназовимото. “Свинята Оливия“ („Olivia the Pig“) на Иън Фалконър например „става доста добра“ в строежа на пясъчни замъци – замъкът й е епична, съвършена, ОГРОМНА възстановка на Емпайър Стейт Билдинг.

Понякога една илюстрация разкрива важна сюжетна линия, която не е спомената в текста, за която може би героите в историята също не знаят. „Ха!“, си мисли читателят, „аз ги изпреварвам – знам нещо, което те не знаят.“ Може дори да се чувства сякаш, в известен смисъл, е надхитрил автора. Той, читателят, го видя първи, колко умно!

Насърчаване на разказването на истории

Разбира се, ние не просто подхранваме любовта към четенето, а и насърчаваме децата да бъдат разказвачи. Когато посещавам училища, се уверявам, че всеки в стаята се вижда като автор, илюстратор или и двете. Всички имаме истории за споделяне. Важно е да се има предвид, че за мнозина да записват думите е бавен и неудовлетворителен процес, но способността им да визуализират работи на пълни обороти. За някои най-добрата отправна точка за писане на история може да бъде напълно различен начин за подреждане на страницата: да речем, една голяма рисунка, няколко балончета с реплики, фраза или две, разпръснати тук и там, една малка добавка, още една…и са готови.

Моята най-нова художествена поредица, „Детективката Доти“ („Dotty Detective“), е реализирана във формат „дневник“. Страниците са покрити с драскулки, списъци, стикери и различни колажирани части, сякаш нарисувани от самата Дот. Между другото, този анимационен стил е брилянтно разгърнат в „Локи“ („Loki“) от Луи Стоуел и „Том Гейтс“ („Tom Gates“) от Лиз Пичън.

Невинният вид на стила заблуждава – всъщност той е изключително интелигентен и е чудесен начин да се насърчат читателите да си помислят „Това не изглежда толкова трудно, мога да го направя.“.

За мен тази е най-прекрасната идея – че всички сме в това заедно. Авторът, илюстраторът, един млад читател, който разглежда изображенията, друг, който чете думите, трети, който използва книгата, за да измисли собствена история…какво радостно споделено приключение, какъв екип!

Превод: Гергана Димитрова

Снимка на корицата: Unsplash