Като възрастни ние се чувстваме отговорни за успешното развитие на децата и се стремим да им дадем възможно най-добра основа от знания и умения. Визуализацията е инструмент, чрез който малчуганите развиват мисленето и въображението си и се справят по-лесно с големия обем нова информация в учебната среда. Какво трябва да знаем за визуализирането, за да помогнем на децата си да го използват, разказва Маргарита Аспарухова от “Център за приобщаващо образование”.
Визуализацията като част от учебния процес в предучилищна и начална училищна възраст не разчита само на видяното, т.е. на формулата
Виждам нещо -> Разпознавам го -> Разбирам какво е то
Визуализацията се основава на преживяване, при което водеща роля има зрението, но което включва всички сетива. По време на процеса на визуализация входящата информация се свързва с емоциите в общ визуален опит, обхващащ цялата картина. Тези й особености правят визуализацията полезна за намаляване на обучителната тревожност. Важно е да знаем, че:
—> Процесът на учене в ранна възраст е стресов за детето сам по себе си и води до изразходването на много енергия.
—> За разлика от възрастните, децата нямат изградени защити и при тях емоционалният отпечатък е по-ярък.
—> Когато детето изпитва когнитивни затруднения, положителният иначе стрес може да се превърне в безпокойство, в депресия, да накара детето да се изолира.
—> Визуализирането може да допринесе за преодоляването на негативния стрес чрез подобряване на самовъзприемането и възприемането на околния свят, чрез осъзнаване на начина, по който другите възприемат света.
Визуализацията трябва да доведе до резултат, който да е четим, разбираем, да се съхрани в паметта и да бъде използван при следващ случай, когато дразнители, свързани с този образ, провокират отново съзнанието.
Визуализирането е ценно и защото:
- позволява на детето да изгради осъзнаване за пространството, както и за собственото си място в заобикалящата го среда;
- установява връзка между образите от материалния свят и мисловната представа за тях;
- стимулира формирането на нови асоциации и помага на гледащия да види света в различни цветове и форми, т.е. да го възприеме мултисензорно.
Както стана ясно, способността за визуализация е изключително важна за децата (а, нека не забравяме – и за възрастните). Четенето на глас от родителя, слушането на аудио приказки, драматизациите на литературни произведения и обсъжданията на прочетеното значително подобряват уменията за осмисляне, сравняване и съчиняване, които са в основата на визуализацията. Ето как, придобивайки увереност като читател, детето придобива увереност и като човек – съществено условие за спокойствие, емоционална устойчивост и щастлив живот.
