Вероника и кокосовият дядо – 366 истории за всеки ден

Напоследък излизат хубави детски книги – с приятни истории, качествени илюстрации, добра редакция и корекция, интересно оформление и полиграфическо изпълнение. Но в много от изданията част от компонентите не успяват да се съберат всичките накуп и читателят или се ядосва на някоя грешка, или пък недоволства от превода, а най-често роптае срещу неподходящите илюстрации или не съвсем сполучливите решения, свързани с книжното тяло.

Когато в ръцете ми попадне издание с отлични резултати по всички показатели, се радвам искрено. А когато книгата прилича на “Вероника и кокосовият дядо. 366 истории за всеки ден” от Павел Шрут и Галина Миклинова (изд. “Летера”), ликувам бурно.

Чешкият тандем е познат на читателите покрай “Чифтоядците” (изд. “Изида”), издадена през 2019 г. на български език и подходяща за читатели от 10 г. нагоре. Историята за Вероника е отлично четиво за по-малките от 5 до 10 г. и, вярвате или не, излиза у нас през 2008 г. Ето какво да очаквате:

Вероника е обикновено момиченце, което живее с майка си, баща си и баба Агата в Прага. Единственото, което липсва в живота й, е дядо. Навръх Коледа у Хубертови се позвънява и пощальон носи тайнствена пратка за малката героиня чак от Хаити. Вътре в нея се крие кокосов орех. Или поне така си мислят възрастните.

В колета Вероника открива малко старче, което нарича “кокосовия дядо”. С неговата поява в къщата на семейството започват да се случват странни неща – колкото щури, толкова и вълнуващи. И, разбира се, известни единствено на Вероника и новия й кокосов приятел.

Кокосовият дядо умее да се сърди най-хубаво на “Не се сърди, човече”. Винаги знае изход от проблемите, които тормозят момичето – как да се справи с фалшивите лели; как да впечатли съседа Лукаш, че умее да кара голямо колело; защо баба Агата е тъжна и замечтана; има ли как да се намерят отново с баща й в Лондон, когато са се загубили; струва ли си да се притеснява за първия учебен ден…

Кокосовият дядо винаги е до Вероника със своите идеи, съвети и щури решения, които понякога никак не са добро решение, но винаги помагат на момичето да направи избор.

Историята сякаш тече паралелно в два свята – обикновеният свят на семейство Хуберт, който се сблъсква с вълшебния, полусънен свят, населяван от кокосовия дядо. Връзка между тях може да прави единствено Вероника, която с лекота крачи из различните вселени и разрешава собствените си житейски трудности – престоят на мама в Лондон, тръгването на училище, заплахата за тормоз от Антонин Сохор.

Освен главните герои, в историята се появява често и Лукаш – съседското момче, което притежава супер невъзпитано морско свинче – Фанча, – и папагал, койтго знае една-единствена дума: “Простак”. Това е и името му, което пък причинява главоболия на Вероника и Лукаш, но предизвиква искрен смях у читателя.

Безграничното въображение на Павел Шрут създава отрязъци от живота на героите, които се разгръщат в един вълшебен полусън, в който всичко е възможно. Уж реалните истории се оказват кошмари (предимно дядото сънува такива), невероятните случки – истина (като наличието на момче от Хаити, Акиба Бакиба, в класа на Вероника). Кокосовите дядовци дресират морски свинчета и участват в балетни постановки, а бабите слушат “Бийтълс”.

Докато четем авторовия текст, трябва внимателно да следим и историята, която Галина Миклинова разказва чрез рисунките си. На места тя допълва думите на Шрут, на други ги пояснява, а в много от случаите започва свои собствени разкази, които провокират въображението и карат читателя да кривне от пътя и да се върне обогатен и променен.

Симбиозата между творците е толкова силна, че ясно показва равнопоставеността на двамата при създаването на детска книга. Миклинова не се задоволява само с големи цветни илюстрации – страниците са изпъстрени и със съвсем дребни детайли, като от тетрадка на дете, които внасят небивал колорит и правят книгата още по-близка до малките читатели.

“Вероника и кокосовият дядо. 366 истории за всеки ден” е оформена като календар – има го разделението по месеци, макар то да е по-скоро условно и да маркира случки, характерни за почивката в планината или ваканцията на морския бряг.

Първоначалното очакване, че всеки ден ще се чете по една история, бързо се изпарява – някои от историите се разпростират в няколко дати, а други са толкова кратки, че не бихте могли да убедите детето си да приключите четенето толкова скоро. Пък и историите се харесват както на малките, така и на порасналите и уговорки от типа “по една дата на ден” бързо биват забравени.

Каквото и да кажа за книгата, нищо не може да се сравни с удоволствието, което ще изпитате от четенето й с децата. Подгответе се да слушате звънкия детски смях, да изработвате хвърчила и да слушате възгласите “Простак! Красота!” по цели дни. Ще си тръгнете и с куп философски цитати:

 “Вероника, човек носи времето в себе си. Някои хора са мрачни дори и когато грее слънце.”

Убедена съм, че колкото и да сте впечатлени от историята, нищо от нея не може да се сравни с финала – трогателен, мил, уютен и нереално реалистичен.

Работата на Павел Шрут напомня едновременно за книгите на Астрид Линдгрен, Ерих Кестнер, Ено Рауд и Едуард Успенски – историята за кокосовия дядо предлага отличен хумор, шантави герои, уж обикновени деца, способни да обърнат ежедневието с краката нагоре и отлични примери за приятелство. Ако харесвате някой от изброените по-горе писатели, гарантирано ще се влюбите в малката Вероника и нейния кокос.

Работата на Галина Миклинова също е безкомпромисно добра – неслучайно илюстраторката е работила по чешкото издание на “Хари Потър” – чест, оказвана само на най-добрите илюстратори от дадена държава. Преводът от чешки език е поверен на Гинка Бакърджиева, която е уловила и предала отлично майсторството на писателя.

Силно впечатляваща е както редакцията и корекцията на изданието, така и полиграфията. Хартията е приятна и много различна от хартиите, на които попадам напоследък – не е твърде плътна, не е и твърде гланцирана, а е… точна. Големият формат позволява на илюстрациите да изпъкнат ясно, твърдите корици са задължителни за такова необикновено четиво. Адмирации за всяко едно от издателските решения на “Летера”.

 

Вземете книгата от Ozone.bg с код DK19.
Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и да търсим точните книги за Вашето дете.