Великденски вкусотии на мишката Метличина

Снимка: мишокът Шипко с помощта на Весела Фламбурари

Мишката Метличина е изключително изтънчена млада госпожица, а освен това е и страхотна домакиня. Тя споделя всичко със своето специално тефтерче, но вие вероятно вече знаете това, ако сте чели книжката на Весела Фламбурари. Ето какво ни изпрати Метличина специално за вас:

“Миличко мое тефтерче!

Няма да повярваш… но моята приятелка Валя от страничката в Интернет „Детски книги“ ми поръча да сготвя нещо вкусно за Великден. Поръча на мен – мъничката мишка Метличина… Не е ли невероятно!

На Цветница имах имен ден и готвих за всички приятели в гората. Беше чудесно! Но още оттогава се чудя и мая, коя рецепта да избера за Валя? Защото тя каза, че от страничката всички ХОРА ще могат да видят, какво съм измайсторила. Представяш ли си – ХОРА! Може и да си на друго мнение, Тефтерче, но май ставам известна! Защото, без съмнение, хората, които четат „Детски книги“ са толкова многооо… Ха!

Попитах Шипко, какво мисли по въпроса. А той, веднага отсече, че трябва да е нещо сладичко. Разбира се, нали сладичкото ще се отзове накрая в неговото коремче. Шипко е много, много умен. И ето какво реших:  Ще направя онази страхотна торта с ягоди, дето е по рецептата на маминка… Защото ягодите са навсякъде по Великден, нали така? А може да направя и големите бели Великденски курабии. Мдааа… това е то, Тефтерче! Да се залавям за работа, че няма време!

Снимка: мишокът Шипко с помощта на Весела Фламбурари

СТРАХОТНАТА ЯГОДОВА ТОРТА НА МАМИНКА 

Много е важно да се намерят узрелите ягоди. За тази цел трябва да се отскочи до фермата. Горските ягодки ще излязат чак през август. Но градинските фермерски ягоди узряват точно сега, по Великден. А те са просто огромни! Затова е нужно да се съберат, колкото се може повече мишлета. Колкото повече лапички толкова по-добре! За да се пренесат ягодите до моята кухня, за какво друго… След като сме свършили с пренасянето и, разбира се, сме изяли поне ягода и половина на тумбаче, започваме и основната работа. Трябва ни малко брашно от жито, масло и цели три яйца от кокошка. Надявам се, че сте наистина добър приятел с някоя квачка. Аз много се погаждам с една кокошчица от фермата и винаги ми се намира по някое прясно яйце. Ще ви трябва и ванилия… Не се шегувам! Знам, че някой от рецептите на маминка са много превзети. Но щом пише ванилия, значи ванилия и толкоз. Майката на Шипко ни снабдява с ванилия от фермерския килер.

Такааа…

Пресявате брашното два пъти. Омесвате го добре с маслото. Всичко това става на трохи. Прибавяте трите яйца към трохите, но не наведнъж, а едно по едно. Значи първо първото яйце – омесване, второто яйце – пак омесване и накрая третото яйце – пак омесване. Прибавяте и пудра захар с ВАНИЛИЯ. На мен пудрата захар ми я прави Шипко. Целият се омацва, но я счуква много, много фино.

После разстилате кората и печете в умерена фурна, докато порозовее. Само да порозовее, не да стане черна, като печката, ей!

За крема ви трябва мляко, нишесте и захар. Варите ги дъъълго на котлона и разбърквате. Разбърквате, разбърквате, разбърквате… Никакво мърдане от котлона, че ще загори.

Като се свари крема и кората се изпече, чакате да изстинат. На половината крем слагате шоколад, а другата половина я оставяте бяла. Най-отдолу на кората мажете шоколадовият крем. А в белия нарязвате пресните ягоди и го цопвате върху шоколадовия. Само да не забравите да оставите ягоди и за отгоре. Колкото повече – толкова по-вкусно! Мммм…”

Освен вкусната и лесна торба, Метличина ни изпрати и рецепта за курабии, които можете да раздавате на приятелчета, роднини и на когото си пожелаете. Внимавайте само да не излапате всичко сами, за да не ви заболи коремчето!

Снимка: мишокът Шипко с помощта на Весела Фламбурари

ГОЛЕМИ БЕЛИ ВЕЛИКДЕНСКИ КУРАБИИ

Ще ви трябва брашно от жито, смелени лешници, захар, настъргана кора от лимон, масло и мляко от кравата и яйце от кокошка.

Първо месите брашното (да го пресеете, ей, трябва ли винаги да ви напомням?) с маслото. Маслото става от мляко. Затова, когато се спазарите с кравата за мляко, може спокойно да я помолите и за малко масълце. После слагате и от смелените на ситно лешници. Лешниците си ги пазя от есента. Имам една любима леска до Синята локва (това е нашето селско езерце). Дава едри и бели лешници. Ако си нямате такива, елате да ви дам малко! Та измесвате всичко на гладичко тесто. Завивате го в орехов лист (е, добре, де… може и във фолио) и го пъхате в дълбокия зимник (хората от фермата биха го пъхнали в хладилника!). Оставяте го в дълбокия зимник за час. След това подхващате точилката (този път не за да гоните с нея немирните мишлета и нахалните голи охлюви) и разточвате кора. Отрязвате големички кръгчета с една купичка. Правите им дупка по средата и ги поръсвате с едра кристална захар. Печете в умерена фурна. Трябва да останат светли.

Ами това е: Лесно, вкусно и празнично!

А Шипко направи снимки… Не са ли супер? С тях той ви поздравява!

ВЕСЕЛ, ВЕСЕЛ ВЕЛИКДЕН!

ЗДРАВЕ, ЦУНКИ И УСМИВКИ И ОТ МЕН – МИШКАТА МЕТЛИЧИНА!

 Специално за читателите на “Детски книги” сготви и написа: Весела Фламбурари