Важната и нужна “Книга за смъртта”

Човек никога не е достатъчно подготвен за смъртта. Дали от суеверие или страх, от притеснение или поради липса на точните думи, родителите пропускат да подготвят децата за момента, в който неминуемо ще се сблъскат със загубата.

Считани за твърде крехки, мъниците се оказват в ситуация да не знаят какво се случва и как трябва да реагират на мъката и скръбта – трудности, които водят дори до агресивни състояния поради липсата на думи и знания.

Да мълчим за тежките моменти пред децата и да ги убеждаваме, че животът е розов, а те никога няма да се сблъскат със загубата, е нечестно. Но пък и неделикатното натрапване на темата също може да им повлияе зле. Затова е важно количеството информация да е премерено, обективно и внимателно поднесено, честно и открито, но с безкрайно уважение и към децата, и към покойниците, и към различните вярвания.

Пернила Сталфелт предлага подкрепа на родителите, които не се чувстват свободни да говорят за смъртта с лекота. В своята “Книга за смъртта” (изд. “Точица”) тя разказва с кратки текстове и илюстрации какво е смъртта, какво знаем за нея, кога и защо може да настъпи и какво се случва след това, поне според различните вярвания на живите.

Сталфелт превежда читателите през темата съвсем честно – разказва защо рано или късно всички живи организми умират.

Успокоява читателите, че обикновено краят на живота настъпва тогава, когато си твърде възрастен и изморен от всичко.

Все пак не скрива, че понякога неизлечимите болести или катастрофите сполетяват и децата.

“Може би се чудите къде ли отива човек, когато умре? Никой не знае това, само онези, които вече са мъртви.”

Пернила Сталфелт не се колебае да обобщи вярванията за случващото се след смъртта, които вълнуват деца и възрастни. С лекота представя в няколко изречения и с чувство за хумор убежденията, че душите отиват при Бог, превръщат се в цветя или други неща или пък живот след смъртта просто няма. Не е пропуснала и легендите за вампири и духове, макар те да са описани толкова комично, че не биха уплашили децата изобщо.

Онова, което обикновено остава неизговорено от възрастните, са ритуалите по сбогуване с покойниците и чувствата, които бушуват у живите след загубата. “Книга за смъртта” се грижи и за това – авторката представя накратко видовете погребения днес и в миналото, обяснява защо понякога нямаме сълзи, които да пролеем за най-обичаните ни хора и какви са били някои от ритуалите в миналото.

В края на книгата са поместени и обичайните изрази, когато искаме да съобщим за загубата на близък или познат, бил той човек или домашен любимец.

“Книга за смъртта” е изключително смел съвместен проект на изд. “Точица” и фондация за палиативни грижи “Ида”. Разказът на Пернила Сталфелт е прям, но и съобразен с детските възможности да осмислят темата и да намерят отговори за себе си. Илюстрациите са опростени, на моменти смешни и напълно съответстващи на убеждението, че трудностите можем да преодолеем с много обич и малко хумор. Преводът от шведски е поверен на Росица Цветанова, визуалната адаптация е дело на Миглена Папазова, а твърдите корици са задължителни за издание, което ще пазим дълго.

“Книга за смъртта” със сигурност не е от изданията, които родителите ще четат за приспиване вечер. Но пък е заглавие, което трябва да присъства в домашната библиотека, за да е подръка на детето, когато започне да си задава въпроси за смъртта. Този момент неминуемо идва и вместо да трупа изкривени и ужасяващи представи в главата си, читателят може да получи знания, които да провокират мислите му, но и да му дадат възможност да избере онзи начин за справяне с темата, който ще го успокои най-много и ще го подготви за мисълта, че рано или късно всички се преселват другаде.

Не пропускайте да научите повече и за дейността на фондация “Ида”.

Вземете книгата от сайта на изд. “Точица” или от Ozone.bg с код DK19

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.