Вълшебната будка, която събужда любопитство към знанието

“Вълшебната будка” (изд. “Прозорец”) се появи на български през 2020 г., но е издадена през далечната 1961 г. и отдавна се е превърнала в класика на американската литература за деца. На какво се дължи успехът й и дали все още е интересна на децата? Това бяха въпросите в главата ми, когато започнах да чета.

Книгата започва с интересен предговор от самия автор Нортън Джъстър, който разказва за хрумването и написването й. Ако сте от хората, които не обичат предговори, знайте, че този е доста забавен, а мотивацията на автора е твърде добре позната на повечето от нас. Именно в резултат от желанието му да избегне друго задължение, Джъстър ни среща с едно съвсем обикновено момче.

“Живееше някога момче на име Майло, което не знаеше какво да прави със себе си – и не само понякога, ами през цялото време.”

 

“Абсолютно нищо не го занимаваше – камо ли пък нещата, които трябваше.”

Майло е отегчен, липсва му любопитство към света около него и дори претрупаната му с игри, играчки, книги, инструменти и какво ли още не детска стая не му помага да си намери занимание. Докато един ден не получава загадъчен пакет, в който намира сглобяема будка за плащане на пътна такса, кратки инструкции за пътуване и карта на Земите отвъд. Повече от отегчение, отколкото от любопитство, Майло се качва на автомобилчето си, плаща на будката и преминава в нов свят.

Първоначално пътят го отвежда в страната Очаквания.

“Очаквания е онова място, до което винаги трябва да се добереш преди да стигнеш там, закъдето си тръгнал.”

Както мъдро отбелязва господин Дали, “някои хора никога не стигат по-далеч от Очаквания. Майло обаче събира сили да продължи – през Мързеландия до градовете Речникополис и Цифрополис, та чак до Планините на невежеството, обитавани от всякакви демони и чудовища.

Срещите с царете на двата града го отвеждат на мисия за освобождаването на принцесите Хармония и Мисъл, без които светът бива погълнат от мрак, невежество и зло.

Нортън Джъстър изпълва страниците на книгата с интригуващи места и хвърля Майло в увличащи приключения. Всяка среща е повод момчето да научи някоя житейска мъдрост, която е представена ненатрапчиво и с голяма доза чувство за хумор чрез какви ли не странни личности (Правописна пчела, цар Ая Несъкратения и брат му Матемагьосника, Алек Очите, Дисхармоний и Гюрултин, демонът на незначителните задачи и безсмислените занимания).

Един герой не бива да приключенства сам и Майло не прави изключение. Негови другари стават първо кучето времестраж Так и странният бръмбар Шменти Бомбели. Задачата на Так е да следи хората да не прахосват времето си, да не говорим пък да го убиват. В триото той е гласът на разума и хладкокръвните преценки. Шменти Бомбели е от съвсем друга порода – нахален всезнайко и хвалипръцко с грандомански залитания.

В хода на пътуването си Майло постепенно разбира, че светът съвсем не е скучното и безсмислено място, за което го е смятал. Любопитството му е събудено, апетитът му към знания е изострен, а нагласата му към ученето е променена. След завръщането в своята стая, той вече няма търпение да изследва света с помощта на буквите и цифрите, защото има толкова много неща за научаване. За децата като него думите на принцеса Мисъл са истинска утеха:

“Никога не бива да съжаляваш, че си допуснал грешки – поясни тихо Мисъл, – стига да се стараеш да си вземеш урок от тях. Защото човек научава повече, когато постъпва неправилно поради правилните основания, отколкото ако постъпва правилно поради неправилните основания.”

За нас, възрастните, остава въпросът дали съществуващите догми как трябва да се учи, съчетани с нездравословен стремеж към отлични резултати винаги и на всяка цена, не са виновник за незаинтересоваността и нежеланието на децата да учат. И дали по-голямото ни и творческо участие в процеса не е задължително, колкото и да е уморително понякога.

Ако се върнем на първоначалните ми два въпроса, за мен успехът на “Вълшебната будка” се дължи на:

  • избора на обикновено момче за главен герой – макар и създаден преди почти 60 години, няма да ви е трудно да откриете Майло у днешните деца, които също като него са затрупани с вещи, но им липсва желание да изследват света и да учат нови неща
  • отвеждането на героя в нов свят през своеобразен портал (будката от заглавието)
  • поредицата от вълнуващи премеждия
  • симпатичните второстепенни герои Шменти Бомбели (мой личен любимец) и кучето времестраж Так

и не на последно място

  • свежото чувство за хумор на Нортън Джъстър.

Книгата е подходяща за възраст 8-12 години и вярвам, че ще е интересна и на днешните деца с уговорката, че ще допадне най-вече на по-опитните и упорити читатели, които са свикнали да се съсредоточават върху по-дълги текстове, да следят по-продължителна и заплетена фабула с по-голям брой персонажи и могат да оценят богатия език и игрите с думи.

Чудесният превод е на Радостин Желев под редакцията на Светлана Комогорова-Комата и мога само да си представя усилията да се предадат успешно на български местата, имената, игрите на думи и многобройните синоними, използвани от автора.

По детски наивните и шеговити рисунки на Джулс Файфър са добро допълнение към текста, без да са нещо впечатляващо или изключително, а от предговора ще научите някои забавни подробности за създаването на илюстрациите.

Купете книгата с отстъпка от Ozone.bg с код DK19.

Когато купувате с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.