В състезанието печели доброто
Въпреки че у нас лятната ваканция е в разгара си, насочвам вниманието ви към заглавие, в което дългата почивка от уроците е в самия си край. Учениците отново са привикани в училищния двор и завъртат колелото на новата учебна година. Но бъдете спокойни, защото в „Зайчето Пейсли и състезанието за къщичка на дърво“ (изд. „Софтпрес“) няма да видите и следа от домашни! Вместо това Стив Ричардсън ще ви поведе през една история, колкото измислена, толкова и лична.
Пейсли и приятелите й се събират в училищния двор и всеки разказва за приключенията си през лятото. Внезапно катеричето Джими въодушевено съобщава, че през есента то и баща му ще построят най-хубавата къщичка на дърво, виждана някога. Скоро и другите горски деца започват да хвалят сръчните си бащи, да строят въображаеми къщи в клоните. Докато накрая решават – ще проведат състезание за най-добра къщичка на дърво! Разбира се, всяко състезание си има правила:
„Правило 1: всеки трябва да завърши до Деня на благодарността. Правило 2: можете да използвате татко си или някой друг, който да ви помогне в строежа. Правило 3: всички ще се срещнем в първата събота след Деня на благодарността и ще гласуваме. Къщичката с най-много гласове е победител!“
За всеобща изненада, Пейсли също се включва в състезанието. Тя си няма баща да й помогне, нито някога е хващала инструменти в лапите си. Но липсата на помощници и подигравателните думи на Джими не са в състояние да я спрат. След училище Пейсли се прибира у дома при майка си и болното си братче Дейви, нетърпелива да им разкрие какво е намислила.
Времето минава, къщичките се появяват по дърветата – кои хубави, кои несполучливи. Най-хубава сред всички обаче е тази на катеричето Джими. И как иначе, след като баща му притежава най-голямата строителна фирма в гората! Навсякъде бащи и деца режат и коват, само Пейсли не бърза и сякаш няма намерение да започва строежа на къщичката си. И докато останалите я убеждават да се откаже, тя следва своя план. Прекарва дни в библиотеката, проучва, чете и пресмята. Среща се с архитекти, строители и декоратори.
Неусетно първата събота след Деня на благодарността идва и Джими няма търпение да получи заслужената награда. Но Пейсли също е готова да разкрие пред всички проекта, по който работи толкова усърдно…
„Сега градът има най-страхотната къща на дърво в целия свят и моят брат, заедно с всички други болни деца в града, ще получи за лечението си по два долара от всеки продаден билет.“
Зайчето Пейсли учи малките си човешки приятели на упоритост и постоянство. Показва им как мечтите са постижими, когато са превърнати в планове. Защото зад един успех не стои само късметът, но и часовете, прекарани в проучване, правилните помощници, както и целта. Мотивите за дадено постижение могат да бъдат различни. За едни е възможността за лично облагодетелстване, за други – добиването на престиж, за трети е да покажат на всяка цена, че са най-добри, а за четвърти – желанието да направят нещо, което да е от полза за цялото общество.
Книгата отразява и част от личната история на автора. Стив Ричардсън действително има брат на име Дейвид, който през цялото си детство се бори с болестта си и става един от първите пациенти, преминали през успешна бъбречна трансплантация. Така че „Зайчето Пейсли и състезанието за къщичка на дърво“ е също приказка за проявата на доброта и грижа към нуждаещите се от тях.
Убедена съм, че преди да харесате историята, ще се влюбите в илюстрациите, майсторски изпипани от Крис Дън. Удивително е умението му да нарисува толкова реалистични животни, до последното мустаче и перце, и същевременно да им придаде човешка одухотвореност и искрена емоционалност. А къщичката…ще остави децата без дъх и ще се настани в сънищата им.
Книгата за зайчето Пейсли е чудесна за споделяне и четене на глас. Тя стопля сърцата и предизвиква усмивки, като прави читателите и слушателите по-съпричастни. Поне за малко.