Уте Хахман: Любовта към книгата…от ранна детска възраст

По време на семинара, проведен в Гьоте институт с г-жа Уте Хахман, библиотекар от градската библиотека в Брилон, Германия, научихме много за чудесните немски практики, посветени на детското четене. В две поредни статии ви представихме идеите на библиотекарите за насърчаване на четенето при най-малките деца и при учениците. Специално за сайта „Детски книги“ г-жа Хахман даде и лично интервю, в което разкри още интересни наблюдения от личния й опит.

Г-жо Хахман, изключително се радваме, че имаме възможност да почерпим от немския опит в развитието на ранното детско четене. Защо според Вас е важно да се чете на децата от малки? Какво им дава ранната среща с книгите, в какви ценности ги възпитава? 

Уте Хахман: Най-важните ценности за мен са следните: първо, по този начин се насърчава креативността, насърчава се развитието на фантазията и това позволява на децата да намерят добър път в живота, да определят накъде искат да тръгнат. Подобно нещо е възможно чрез ранния контакт с литературата и колкото по-рано се случи, толкова по-добре.

Доколкото ни е известно, в Германия програмата Lesestart е подкрепяна от правителството и се осъществява с помощта на различни звена, ангажирани с отглеждането и възпитанието на децата. Знаем обаче и че резултатите на германчетата (както и на европейците като цяло) отчитат непрекъснат спад в областта на четенето и функционалната грамотност. Имате ли наблюдения дали децата, приобщени към книгите от малки, се превръщат в добри читатели и в по-грамотни граждани?

У.Х. За по-грамотни граждани не знам, по-добри читатели стават със сигурност, защото ранната социализация с книгата е най-важната предпоставка. Последните достижения на изследването на мозъка също предлагат доказателства за това, че ранната работа с децата, ранният досег на децата с езика, с книгите, полага едни основи, върху които след това е по-лесно децата да се образоват, което обаче няма да ги направи гарантирано по-добри хора.

Тук доста родители се притесняват от жестокостите, описвани в класическите приказки на Братя Грим например. Какво е личното Ви мнение за четенето на класически приказки и с какво те подпомагат развитието на децата?

У.Х. Класическите приказки на Братя Грим продължават да бъдат любимо четиво в Германия. Моето мнение е, че децата могат много добре да понесат истории от този тип и смятам, че родителите понякога си въобразяват, така да се каже, влагат твърде много интерпретация в приказката. Нашата библиотека заема тези книги под формата на филми, на книги, на аудиопиеси и още не сме забелязали някое дете да е пострадало от допира с такива приказки. Разбира се, има и по-страхливи деца, с които трябва да се внимава, но смятам, че като цяло децата понасят добре класическите приказки.

В България например няма изградена политика на съвместна работа между училището и библиотеката. Затова в последните години се наблюдава застой и все по-малко деца се обръщат към библиотеките като място, в което да намерят съвет, необходима информация или да се социализират с връстниците си. Има ли подобна политика на сътрудничество в Германия – независимо дали на общинско, регионално или национално ниво? Как подобно взаимодействие между училището и библиотеката може да помогне на децата на заобичат книгите?

У.Х. Тази сутрин в моя доклад обърнах специално внимание на това, че сътрудничеството между училището и библиотеката много се е засилило в последно време, на различни правителствени нива ще се работи по тази тема. Аз съм убедена, че в скоро време сътрудничеството между училището и библиотеката ще бъде единственият начин, по който децата ще стигат до книгата – децата, които не са заведени от своите родители до библиотеката.

Любовта към книгата е нещо много сложно; за изграждане на любов към книгата няма обща рецепта. За да се изгради любов към книгата, трябва да се започне с мотивация от много ранна детска възраст, с много малки мотивационни стъпки от страна на родителите, от страна на възпитателите… Изобщо, това е много сериозна задача.

Ако сме на възраст между 6 и 15 години и дойдем в библиотеката в Брилон, какво ще ни предложите като „забавление“, за да спечелите интереса ни като читатели? Какви са програмите, с които успявате да мотивирате младежите и децата да посещават библиотеката?

У.Х. Най-голямата ни програма със сигурност е нашият местен читателски клуб – това е програмата, която предлага нови книги на децата и младежите и тя е една, така да се каже, подла програма, защото ние „изнудваме“ младежите и децата, казвайки им, че ако прочетат три книги и разговарят с нас за тях, ще получат по-висока оценка по немски език в училище. Това е, образно казано, едно влизане през задната врата, което не винаги работи, но много родители ни се обаждат и споделят: „Видяхме нашия син за първи път да чете през лятната ваканция. Много сме изненадани!“.

Смятам, че такава мотивация може да се постигне само при по-малките деца. Колкото по-големи са читателите, толкова по-трудно става. При по-големите деца можем да правим програми от типа на „Кастинг за книги“, т.е. да видим от какво се интересуват младежите в живота; можем да разказваме примерно интересни истории за смс-а, за мобилните телефони и т.н. – изобщо, бихме могли да се адаптираме към света на младежите, да наблюдаваме внимателно от какво се интересуват те и да направим кастинг за книги.

Какви са порядките в една немска библиотека – свободни ли са децата да се срещнат с книгите и да ги обсъждат спокойно или ще открием гробна тишина и служители, готови да ти направят забележка, ако вдигаш шум? Задаваме Ви този въпрос, защото представата ни за модерен детски отдел на библиотека предполага в него да се случва нещо непрекъснато, децата да се чувстват свободни и да обсъждат с приятелчетата си избраните книжки…

У.Х. Ще ви разкажа една кратка история от последното лято: проведохме анкета сред нашите клиенти и на въпроса „Какво ви пречи най-много?“, възрастните отговориха: „Шумът на децата“. Ние сме детска библиотека – библиотека, в която децата могат да седят, да говорят… Не могат да се гонят и да си подават топка, но при нас нещата изглеждат така, както ги описахте. Младежите идват в библиотеката и например разглеждат списания (предлагаме примерно списания за футбол за момчетата или списания за звезди за момичетата). Младежите разглеждат списания, защото искаме да ги привлечем и аз мисля, че не сме място, в което единствено се заемат книги. При нас не цари гробна тишина. Е, понякога ни се иска да е по-тихичко, но такъв е животът в нашата библиотека.

България проблемите на детското четене и образованието като цяло са в сериозно положение според нас. За съжаление обаче медиите сякаш неглижират темата и само отделни източници, предимно интернет-базирани и печатни издания отразяват кампании, посветени на детското четене. Важна ли е според Вас ролята на медиите в развитието на детското четене? Отразяват ли немските медии инициативи, посветени на тази тема?

У.Х. При нас медиите отразяват резултатите в четенето, което не означава, че след това последваха някакви действия. Мисля, че целият този проблем е проблем на обществото и за неговото решаване трябва да работят не само библиотеките, а също така и родителите, и децата. Изобщо, това е голяма задача. Медиите отразяват проблемите, свързани с детското четене, но умерено – това не е гореща тема.

В България образователната система предполага, че в края на всяка учебна година учениците трябва да получат списък със задължителна литература за прочит през ваканцията. Елементът на задължителност обаче, както и доста остарелите изучавани четива,отблъскват малчуганите от книгите и задълбочават проблема с нечетящите деца. Как е решен въпросът в Германия? Предлагат ли се на Вашите ученици подобни „летни“ списъци и ако има препоръка за четене на книги, кой ги избира – децата според интересите си или възрастните?

У.Х. Задължителни списъци като тези, които описахте, в Германия няма и аз много се радвам на подобен факт, защото това е най-лошото, което може да се направи. В училище има произведения, които са задължителни за четене и които се обсъждат, но на децата не им се дава списък за вкъщи от типа „ето, това са ти задължителните книги, които трябва да си прочел в края на лятото“. Има задължителни учебни произведения, но не и задължителна литература за свободното време.

Благодарение на нашата инициатива „Летен читателски клуб“ наистина в Германия много се промениха нещата по отношение на лятната ваканция и младежите вече с желание в този период. Нямам точната статистика, но между 50 000 и 60 000 младежи четат доброволно през лятото благодарение на нашата инициатива. Инициативите са най-различни: някои библиотеки се съобразяват с желанията на децата, набавят новите си книги с помощта на читателите, за да могат младежите да заемат от библиотеката онази книга, която ги интересува.

Ясно е, че децата, особено ако не са уверени в способностите си читатели, няма да посегнат към класическите произведения и ще предпочетат книги, които са по-близки до интересите и разбиранията им. От друга страна обаче се наблюдава тенденция, при която родителите натрапват своите лични предпочитания или разбиранията, че децата трябва да четат единствено класически книги, без да се докосват до модерните произведения заради недоказаната им литературна стойност. Смятате ли, че натрапването на личните предпочитания на възрастните спрямо детските книги е полезно?

У.Х. Аз имам проблем с едно такова натрапване от страна на родителите. Става дума очевидно за родители, които имат отношение към образованието; образовани родители, опитващи се да натрапят на децата своето виждане за образование. Според мен обаче трябва да се вгледаме в децата и да разберем какво те предпочитат да четат, без значение дали ще е книга за Супермен, за динозаврите или за футбола – това е все едно, стига децата да имат желанието да прочетат някакъв текст и да мислят за него. Какво ще стане след това ние не знаем. За мен обаче никак не е добре родителите да наложат някакъв канон, който освен това е труден за четене. Смятам, че е най-добре да започнем с онова, което интересува децата.

Смятате ли, че модерната детско-юношеска литература привлича повече деца да четат? Дали съобразяването с предпочитанията на съвременните деца и по-близкия до тях език печелят повече читатели или напротив?

У.Х. Сигурна съм, че е така. Да си спомним за вълната „Хари Потър“, която изключително много насърчи четенето. Хари Потър вдъхнови много младежи да започнат да четат, продължаваме със сагата „Здрач“… Не е необходимо да бъде някаква класическа, т.е. много стойностна литература, въпросът е децата да развиват своето въображение, да си представят какво би станало, ако аз бях на негово място… Този вид литература превръща децата в читатели, защото тя приковава тяхното внимание и децата искат да знаят как свършва историята.

В България имаме следния проблем: нашите класици като Вазов, Ботев и Каравелов са творили на език, който днешните младежи не разбират, а и за съжаление учениците не познават добре историческата действителност, в която се развиват произведенията. Това ги възпрепятства в разбирането на подобни творби и трайно ги отблъсква от книгите. Доколкото ни е известно, в Германия има идея класическите автори като Гьоте и Шилер да отпаднат от задължителния учебен курс и да се изучават единствено от онези, решили да специализират филология. Вярно ли е? 

У.Х. Честно казано, не знам. Бих казала, че Гьоте и Шилер се изучават от онези ученици, които ходят на училище и след десети клас, т.е. онези, които избират най-дългата степен на обучение, завършваща с матура. Доколкото знам, Гьоте и Шилер не са част от основния задължителен курс на обучение. В Германия всяка федерална провинция има отделно правителство, отделно министерство на образованието и отделен учебен план и аз не бих могла да кажа дали във всичките 16 провинции е така. Мисля, че училищата ще продължат да преподават Гьоте и Шилер като задължителни автори.

Нека се върнем към по-малките… Какво бихте посъветвали родителите, за да насърчат децата си да четат повече?

У.Х. Бих могла да ви прочета онова, записано на читателския метър, защото точно това са съветите, които трябва да се дадат на родителите: давайте на децата отрано книги; давайте им много книги; оставете децата да оформят собствен вкус; не им налагайте теми; ходете с децата в книжарниците; ходете с децата в библиотеката, за да могат те сами да си изберат книга; разговаряйте за любимите герои на вашите деца. Отворете им вкъщи голям портфейл с книги – децата ще си изберат нещо!

Знаем, че сте жури на престижната немска награда за най-добра детска книга. По какви критерии оценявате една книга като „добра“ и заслужаваща съответно подобно престижно отличие?

У.Х. В продължение на две години бях член на журито и имах проблем с критериите, защото съм доста прагматично настроена. Членовете на журито са до голяма степен теоретици – хора, които се занимават с теория на литературата и които застъпват друго схващане за литературата. Въпреки това обаче, книгите, отличени с награди в Германия, са книги, които отиват надълбоко и са с много добри илюстрации. Дали отличените с награда книги са подходящи за децата, които не са свикнали да четат, е друг въпрос. Обикновено не са подходящи. Книгите, получили наградата, имат нужда от подготвителна работа от страна на библиотеките примерно, което се и прави и след това децата забелязват – „аха, чудесни картинки, хубав текст“. Книгите, отличени с наградата, имат нужда от посредничество, а децата, свикнали да четат, се справят и сами с книгите. Много често обаче наградените книги са много сложни.

Надяваме се, ще ни позволите да Ви зададем и няколко лични въпроси… Коя бе любимата Ви детска книжка като малка?

У.Х. „Пипи Дългото чорапче“. Този свободен дух, това момиче, което може всичко, което отхвърля всички условности на обществото… Човек може само да мечтае за това.

А любимият автор?

У.Х. Астрид Линдгрен и „Великолепната петорка“ на Инид Блайтън. Аз съм на 48 години, детската литература тогава още не беше толкова развита в Германия. Астрид Линдгрен и Блайтън бяха авторите, най-важни за моето детство.

Каква литература четете днес и посягате ли към рафтовете с детско-юношески произведения?

У.Х. Да, разбира се, че посягам. Аз работя за едно библиотечно списание и трябва да чета детско-юношеска литература. В момента обаче съм по-насочена към детски енциклопедии, посветени на дадена тема. Много ми харесват книжките с картинки – разбира се, те се четат много бързо, но това е и първата книга, с която има досег детето. Най-добрите книжки са онези, които нямат нужда от думи, при които илюстрациите говорят сами.

Хари Потър, Пърси Джаксън или вампирските саги – кое бихте предпочели?

У.Х. Нищо, нито едно от трите не ми харесва, съжалявам. Нали мога да отговарям откровено? Нека децата ги четат, щом ги харесват, но аз не харесвам много фентъзи и вампирски истории. Просто не ми харесват, предпочитам по-реалистичните, криминалните, приключенските истории.

Какво ви дава четенето?

У.Х. Какво ми дава четенето ли? В момента четенето ми дава възможност да се разтоваря, да се потопя в друг свят и да изключа. Преди четенето ми даваше абсолютно разширяване на хоризонта, книгите ме доведоха дотам, където съм днес. Благодарение на моята баба, която ме заведе и ме пусна в детското отделение на една библиотека съм това, което съм днес. Баба ми самата четеше много романи и докато си вършеше работата, ме отвеждаше в библиотеката, а щом свършеше работата си, ме вземаше оттам.

Когато прочетете книга, успяла да спечели сърцето Ви, какво правите – споделяте ли я с читатели или пазите впечатленията само за себе си?

У.Х. Използвам въпросната книга за следващия „Кастинг за книги“ за възрастни. Два пъти годишно правя кастинг за книги с възрастните читатели, за цяла година натрупвам собствени впечатления за книгите и доста говоря за тях на останалите.

Какво бихте казали на десетгодишния си „АЗ“, ако се срещнете днес?

У.Х. На моята десетгодишна „АЗ“? Върви по същия път, не променяй нищо!

Много благодаря за интервюто, г-жо Хахман! Вярвам, че немският опит и добри практики ще помогнат на много родители и специалисти, ангажирани с детското четене в България, да срещнат децата с книгите по най-добрия възможен начин.

 Интервюто взе: Вал Стоева