Ако вече сте се сблъскали с родителството, значи знаете колко трудно и изтощително може да бъде то понякога. И не в смисъл, че ти се иска отново да си „волна птица”, а защото детето ти, а и ти самият покрай него, изпадате в ситуации, в които просто не знаеш как да реагираш правилно.
Е, ако сте от родителите, които ходят в училище да се карат със съучениците на детето си, може и да не сте изпадали в това състояние. Но аз винаги се опитвам да реагирам по най-правилния начин, за да дам на дъщеря ми урок за бъдещето, а и за да я направя по-самостоятелна, когато един ден й се наложи да се справя сама в живота.
Честно казано, мисълта, че „колкото по-големи стават децата, толкова по-трудно е за родителите”, ми звучеше малко невероятна преди 2–3 години. Но сега, когато си имам щура ученичка, си вземам думите назад. Често изпадаме в житейски ситуации, в които се чудя кое е правилното решение: „подай си и другата буза” или „отвърни на удара с удар”. А и не само това. Ситуациите са хиляди: кои по-незначителни, кои – по-сериозни. И колкото и да чета, да се ровя в интернет, да обменям опит с други родители, дори и да я водя на детски психолог, все се появява някоя нова изненада.
До момента, в който по стечение на обстоятелствата, в ръцете ми попадна книгата на Франсоа Льолор „Малкия Хектор и уроците на живота”.
Въпреки, че пишеше „ръководство за родители”, книжката ми се стори като за деца. Затова реших да започнем да я четем с дъщеря ми вместо приказки за лека нощ. След първите две глави установих, че съм попаднала на една от най-страхотните книги–помощници за родители. А дъщеря ми? Тя каза, че е готова веднага да запише ревю за книгата (подобно желание е рядкост!).
Написана от психиатър, „Малкия Хектор и уроците на живота” разказва за малко момче, което попада в различни житейски ситуации и се опитва да усвоява уроците на Живота посредством разговорите с майка си и баща си и чрез един малък бележник, в който си записва най-важните уроци. Хектор има късмет в живота, но и той като всяко момче се сблъсква с агресията, с измамата, с прошката, с момичетата и с него, Живота. Книгата е разделена на отделни истории и всяка една от тях разглежда различна тема, различен проблем, а посредством разговорите и действията на родителите на Хектор и на него самия, ние с дъщеря ми също се учим.
Хареса ми първият урок, който Хектор беше усвоил: „Не забравяй никога с кого говориш!” Това важи с пълна сила не само за децата, а и за нас, родителите. Дали сме усвоили всички уроци на Живота и дали пък не трябва и ние да си записваме в малко тефтерче като Хектор? Открийте сами… 🙂
[club]
