Умните зайчета Полин и Теодор

Новата учебна година е зад ъгъла и възбудата е налице. За едни деца тя се изразява в трепетно очакване да видят другарчетата си, познатите учители и стаи. Ала за други вълнението добива формата на задушаващо безпокойство, защото си спомнят за чутите преди обиди, подмятания и заплахи.

„Умните зайчета“ е поредица, написана за целия клас – от детето, което се боричка и присмива, до онова, скрито на най-задния чин. Кара Кармина и изд. „Жанет 45“ ни срещат първо с „Полин (зайчето без опашка)“ и „Теодор (зайчето, което носеше очила)“ – две различни, а всъщност тъй еднакви дългоушковци.

Какво ще откриете в книгите?

Полин и Теодор са зайчета-първокласничета. И двамата очакват първия учебен ден с тревога, всеки по своя си причина. Полин е дребничка и тиха, но най-лошото е, че няма опашка! Теодор пък си има всичко, даже нещо в повече – очила. Притеснението им е голямо, защото къде се е видяло заек без опашка или носещ очила?

Полин и Теодор скоро стават обект на закачки. Всеки от тях измисля свои си начини да стане невидим, да се скрие и избегне срама. Докато един ден решават да станат приятели! Така се превръщат в опора един за друг, вдъхват си кураж да се изправят пред грубияните, учат се да се справят с неловките и трудни ситуации.

Скоро и другите зайчета от класа успяват да видят Полин и Теодор отвъд различията им. Да оценят техните уникални черти и хобита, но и да забележат общото, което делят с тях.

Прочит под лупа

Книгите от поредицата поднасят важните теми с емпатия и хумор. Все пак нищо не е толкова страшно и може да се излезе от всяка беда. Забавните надписи със стрелки и скритите закачки (например заглавията на книгите в заешката библиотека) развеселяват читателите и им помагат да намерят позитивното дори в неприятните моменти.

Различията между зайчетата са представени по начин, улесняващ читателите да направят паралел със себе си или с други деца. Някои от нас са дребни, други – едри; някои са любознателни и учението им се отдава, други се препъват във всяка задача на дъската; едни носят очила, втори имат чудати интереси, трети са родени с особености. С времето се научаваме да компенсираме своите специфики. Така някой от едър става „силен и заядлив“, от дребен става „добродушен и готов да помогне“. Винаги обаче онова, което ни свързва, е по-силно.

Част от посланието за избягването на етикети и епитети се губи заради изобилието от определения от типа „лош“, „добър“, „гадняр“, „умен“ и др. Ние всички сме способни на добри и лоши постъпки и сме умни по свой начин. Факт е обаче, че децата имат нужда определени действия ясно и декларативно да бъдат показани като неприемливи.

Предложените начини за справяне с тормоза в училище са силно пожелателни и, да бъдем честни – те невинаги работят. Децата, които обиждат или нараняват другите, рядко променят мисленето си толкова бързо и лесно. Но колкото по-рано малчовците видят и другата гледна точка, срещнат подкрепа за промяна (в една или друга посока), толкова по-възможно става да изоставят нежеланото поведение в неговия зародиш.

В книгите децата имат възможност да срещнат и по-рядко използвани думи, обяснени по достъпен и забавен начин, като по този начин разширяват пасивния си речник. Затова не се учудвайте, ако чуете пакостникът ви да изрича „олелия“, „уви“ или „трагедия“.

Идеи за разговор

• „Етикетите“ всъщност могат да послужат за разговор – кое е това, което ни прави „лоши“ или „добри“?
• Историите, а и самите илюстрации са добър повод да поговорите за емоциите – какво изпитва зайчето, за какво ли си мисли, кое го кара да казва/прави това?
• Да се споделя и изслушва са ценни умения. На кого споделяш, ако си весел или тъжен? Кой изслушва най-добре? Какво прави този, който наистина чува какво казват другите?
• Доразвийте темата за различията. Какви деца има в класа? По какво се различават (коса, ръст, хоби, очила…)? А по какво си приличат? Кое е детето, с което най-много се различавате? Можеш ли да намериш 5 сходни неща между вас?
• Въведете емпатия. Как можеш да помогнеш на срамежливото дете да се почувства по-добре?
• Обсъдете насилието. Чувал/виждал ли си някой да се подиграва на друг? Какво смяташ, че е редно да се направи?

„Полин (зайчето без опашка)“ и „Теодор (зайчето, което носеше очила)“ са чудесен избор за подготовка за училище, независимо какво зайче има у вас. Поредицата е особено подходяща за работа в класната стая/детската градина, където педагозите могат да използват книгите за прочит (трениране и развиване на читателските умения), диалог (обмяна на гледни точки, приемане на чуждото мнение, изслушване) и справяне в различни ситуации (асоциация с героите, съпреживяване).

Теми: различия, толерантност, училище, училищен тормоз, приятелство

Когато купувате книги през партньорите ни чрез линковете в изображенията по-долу, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.