Уини и Уилбър: Удивителната тиква

В края на септември все още обичам да пия кафето си на морския бряг, но вече в компанията на книга, която показва колко уютна и усмихната може да бъде есента. Оранжева, топла, щедра и споделена. Есента за мен винаги е била визуално красив сезон – ярки цветове, контрасти, аромати – като картинна книга.

Много възрастни хора често са скептични към илюстрованите издания. Наличието на малко текст и много картинки някак не им изглежда правилно. Може би защото илюстрацията често не се възприема като източник на информация, а това не е съвсем така.

Великолепен пример за илюстрована есенна книга за деца е „Уини и Уилбър. Удивителната тиква“ от Валъри Томас и Корки Пол (изд. „Таймлайнс Стор“). В нея се разказва за приключенията на вещицата Уини, котарака Уилбър, една метла, няколко заклинания и доста зеленчуци.

Една съвременна вещица, разбира се, трябва да се храни правилно, а именно с много зеленчуци и тиква. Точно тази любов към зеленчуците предизвиква Уини да отглежда храната си сама и я сблъсква с неволите на един начинаещ градинар. Тогава й хрумва да си помогне със заклинание, което обаче обърква всичко.

След известен брой премеждия, благодарение на щедростта и добрината, историята завършва вкусно и щастливо, че даже успява да намери мястото и за един хеликоптер.

„Удивителната тиква“ е преведена чудесно. В нея може да срещнете думи като „язък“, „притъмняло“, „поразително“, изумително“. Децата се интересуват от езика – казвам го, защото наблюдавам учениците си. Те с детективско усърдие търсят по-особените думи в произведенията, а след това ги виждам и в писмените им работи. Възрастните невинаги забелязваме красотата и ритъма на историите, а когато четем голямо по обем произведение, увлечени от сюжета, не обръщаме внимание на тези малки съкровища в текста.

Кратката случка е подходяща за работа не само с деца на възраст до седем години. Учениците във втори, а даже и в трети клас могат да работят цялостно и пълноценно върху такъв тип повествование. Огромното предимство е, че получават завършено произведение, което могат да преразказват, да коментират мотивацията на героите, да измислят продължения, да съчиняват алтернативни завършеци и да поставят същите действащи лица в други ситуации.

Освен думите, в тази книга говорят и илюстрациите. Разказват неща, които не са написани. Всеки разтвор на книгата може да бъде обсъден и коментиран.

  • Какво прави Уилбър, докато Уини приключенства?
  • Какви растения има в градината им?
  • Какво се случва с охлювите, зайците и гъсениците?
  • Кои са съседите и приятелите на Уини?
  • А дали в илюстрациите не са скрити други истории?

Илюстрациите са подходящи и необходими за въвеждане на малките читатели в света на литературата, но са невероятно привлекателни и за деца в начална училищна възраст. Картинките възпитават естетичен усет и при желание могат да послужат като отправна точка за връзка на литературата с изобразителното изкуство. „Удивителната тиква“ показва, че да имаш много, невинаги е хубаво, но да си щедър и добронамерен е чудесно и даже може да те измъкне от неудобна ситуация.

Вещицата Уини е образ, пълен с положителни качества. Изглежда, че живее в града без да среща проблеми и всички приемат добре нейното магьосничество. Май даже не е единствената вещица наоколо. А дали винаги е било така в приказните светове? Как са се променили вещиците от Спящата красавица до сега? Защо вещиците вече са такива?

Иска ми се големите хора да се научим да се вглеждаме в детските книги. Това, че една книга е пълна с картинки, не я прави по-малко значима и интересна за детския ум.

Предизвикайте себе си и децата си – вгледайте се в илюстрациите и се опитайте да намерите неразказаните там истории.