Златина Димитрова е мениджър събития и програма в ТехноМеджикЛенд. Тя е комуникатор на науката от години – показва на учениците, че науката никак не е скучна и страшна. Заедно с нейни състуденти от университета е част от демонстрационната група на Факултета по Химия и Фармация – Корпус за бързо гърмене.
Поканихме Злати да ни разкаже повече за работата си. Магия или наука? Прочетете:
Кога и как решихте да се занимавате с наука?
Не бих казала, че е имало точен момент, в който ми е светнала крушката и съм решила, че ще се занимавам с това. От дете силно се вълнувам от любопитностите, които крие светът около нас и прекарвах много време в това да го изследвам. Различните ми интереси са ме карали да искам да бъда археолог, астроном, биолог. Влияели са ми всякакви неща, включително едни обувки с рибки и енциклопедия, заради които исках да стана морски биолог и да изучавам поведението на рибите.
Има ли книга от детството, която Ви е провокирала да се насочите към науката?
Една от първите книги, които прочетох сама, беше “Пипи Дългото чорапче”. Спомням си, че започнах да харесвам Пипи едва когато я видях в ролята й на нещотърсач. Такава бях аз, такава съм и сега. Преди да я видя в тази й светлина никак не бях сигурна дали искам да дочета книгата.
До ден днешен Пипи и господин Нилсон правят сладки на пода в една картичка, която не напуска бюрото ми. Тя е там, за да ми напомня всеки ден, че това, с което съм се захванала, е нещотърсачество. И ако мога да я перифразирам – Светът е пълен с неща и наистина имат нужда някой да ги намери и обясни. Именно това правят комуникаторите на науката.
Ако можехте да започнете отначало, бихте ли се насочили към друга научна област и защо?
Категорично – не! Нали само химията е способна буквално да пали хората по наука!
Какво най-много харесвате в работата си?
Най-много харесвам детските усмивки и грейването на лицата им, когато са разбрали някаква уж сложна концепция. Е, обичам също и да разработвам нови научни програми и да видя как пъзелчето от научно съдържание, концепции от ежедневието, междупредметни връзки и забавни дейности се подрежда.
Срещате ли деца, които смятат, че науката не е за тях и ако да, какво им казвате, за да ги убедите в обратното?
За щастие до сега не ми се е случвало нищо подобно. Децата не са подвластни на стереотипите на възрастните. Дори да подхождат с малко страх или предпазливост към науката, много бързо откриват, че тя не хапе, а само понякога ни пърли веждите.
Има ли магия в науката?
Науката е магия, да. Тогава, когато не разполагаш със знанията, за да я обясниш.
Ако можехте да се запознаете с някой учен, независимо от времето, в което е живял, кой бихте избрали и защо?
О, това със сигурност е Мария Кюри. Тя е една изключително вдъхновяваща жена, спечелила две нобелови награди във време, в което основната функция на жените е била да са домакини и майки.
Кой е любимият Ви герой от детска книга?
Само един? Пипи, разбира се, както и Емил от Льонеберя, но сега открих и нови любими герои, това са мотовете Мукс, Пагу, Гула и Пинки.
А сега си го представете като учен от Вашата област и ни го опишете.
Струва ми се, че ако за тази цел избера Емил, то той ще бъде като стереотипния филмов учен, който винаги създава неразбории.
Препоръчайте ни научнопопулярна книга, която смятате за важна или вдъхновяваща.
“Космос”, Карл Сейгън
Смятате ли, че има конфликт между книгите и развитието на технологиите?
И да, и не. Развитието на технологиите ни помага буквално да носим библиотеката в джоба си, което може и да ни помогне да произвеждаме по-малко хартия за печатни издания. Конфликтът, струва ми се, идва тогава, когато се намесва възпитанието при децата и използването на свободното време при възрастните. В крайна сметка, ако не успеем да възпитаме у децата любов към четенето, те рядко порастват четящи възрастни. А технологиите са чудесни, когато ги използваме правилно. С тяхна помощ имаме цялата информация на света в ръката си.
Можете да следите какво подготвя за вас Златина в сайта на TechnoMagicLand.
Книгите можете да поръчате с код DK19 от следните източници:
