Учени на фокус: Вероника Колева

Вероника Колева е бакалавър по специалност “Химия” към Софийския университет. В момента следва магистратура, но работи като учител по природни науки с ученици от 1. до 7. клас и като демонстратор в Детският център за наука и технологии “ТехноМеджикЛенд”.

Кога и как решихте да се занимавате с наука?

Обичам да казвам, че науката избра мен. Още от малка имах интерес към процесите, случващи се в природата, който беше изключително добре катализиран от учителите ми по химия и биология. В най-патовия момент, когато трябваше да взема решение какво точно искам да продължа уча, съдбата ме срещна с “Корпус за бързо гърмене”. По време на открит урок в родния ми град, много мотивирани студенти от Факултета по Химия и Фармация на СУ ме “запалиха” по химията. Година по-късно вече бях в 1. курс “Химия” и част от гърмящите химици.

Има ли книга от детството, която Ви е провокирала да се насочите към науката?

За конкретна книга от детството ми, за жалост, не се сещам. Най-живи спомени са ми останали от времето, когато вземах по цял куп енциклопедии от градската библиотека и ги прочитах за няколко дни. Често се е случвало да преповтарям някои от тях или по текстове в книгите да си съставям мои (преработени) научнопопулярни издания. 😀

Ако можехте да започнете отначало, бихте ли се насочили към друга научна област и защо? 

Категорично не. Разбира се, имало е колебания и много монолози “какво щеше да бъде ако…”, но химията ми даде увереността да преследвам мечтите си.

Какво най-много харесвате в работата си? 

Работата ми с деца ми даде възможност всеки ден да изпитвам истинността на основни процеси. Контактът с подрастващите е най-невероятното предизвикателство, което съм имала. Да обясниш нещо по лесен и разбираем начин и да видиш пламъка на любопитството в очите на децата е изключително вдъхновяващо.

Срещате ли деца, които смятат, че науката не е за тях и ако да, какво им казвате, за да ги убедите в обратното? 

Децата в днешно време от много ранна възраст са изключително прагматични. В повечето случаи се залавят с нещо, само защото или е задължително или понеже имат водещ успешен пример в семейството си. Те просто са малки пораснали възрастни, които знаят какво искат и как да го постигнат. И това е прекрасно само по себе си. Вярвам, че моята роля не е да ги убедя в конкретно твърдение, а да им покажа възможностите, които им предоставя сегашният технологичен свят. Науката е навсякъде около нас, така че просто трябва да покажем връзката ѝ с ежедневието.

Има ли магия в науката? 

Въпросът е изключително относителен, смея да кажа. Често като демонстратор ми се е случвало да обяснявам как някои забавни трикове всъщност не са нищо по-специално от прост научен пример. Но това никога не разваля ефекта на изненадата.

Ако можехте да се запознаете с някой учен, независимо от времето, в което е живял, кой бихте избрали и защо? 

Хм… това наистина е много труден въпрос. Редица са учените, които са впечатлили света със своята работа. В последно време съм очарована от разработките на Ричард Файнман и начина, по-който представя физиката на лесен и достъпен език.

Кой е любимият Ви герой от детска книга? 

Може би е героинята на Астрид Линдгрен – Пипи Дългото чорапче.

А сега си го представете като учен от Вашата област и ни го опишете. 

Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче е най-успешният нещотърсач в историята на химията. Защото, все пак всички знаете, химията е една странна необятна наука и как да не намериш Нещо в нея – съединения, закони, които може да се приложат от други дисциплини; елементи, чакащи да определиш свойствата им.

Препоръчайте ни научнопопулярна книга, която смятате за важна или вдъхновяваща. 

На младите изследователи бих препоръчала поредицата “Страховитото в наука”. В тази книги всеки може да открие какъв точно учен иска да стане.

Смятате ли, че има конфликт между книгите и развитието на технологиите? 

Тук ще отговоря с въпрос: Възможно ли е технологиите да съществуват без знанието на книгите?