Тя записва, за да си спомня

Късметът ни срещна с Яна Кръстева, която освен невероятно зареждащ събеседник е и заклет любител на книгите. С радост публикуваме първото й ревю за „Детски книги“ и планираме да не е последното.

„За да си спомня“ (изд. Егмонт) от Лана Ейвъри е дневник на осемнадесетгодишната Саманта Маккой – умна, амбициозна и … нелечимо болна. Саманта се справя страхотно с учението, винаги побеждава в аргументираните спорове /членува в клуб по дебати/ и тайничко е влюбена в Стюарт Шах – бивш съученик и обещаващ млад писател.

Макар да живее в малко градче във Върмонт, Сами работи упорито, за да я приемат в Нюйоркския университет, защото мечтае да стане юрист. Но мечтата май ще се разбие на пух и прах след като й откриват рядка генетична болест – Нимън-Пик тип С (или НПС). Според диагнозата, НПС ще обърка фатално доста неща в организма на Сами, но най-плашещото е деменцията – предричат й постепенна загуба на краткосрочната памет.

А точно сега не е моментът за засечки в паметта. Тъкмо й предстои националния шампионат по дебати, за който със съотборничката си (и единствена приятелка) Мади се готвят от години. Освен това Саманта е „валедикториан“ – избрана да произнесе заключителната реч на дипломирането като отличник на випуска. А Стюарт Шах май все пак я е забелязал и не е изключено да я харесва …

Дневникът започва като писмо от Саманта към бъдещата Саманта, за да си спомни всичко, когато паметта започне да й изневерява: за приятелството й с Мади и как то е подложено на изпитание, за чувствата й към Стюарт, за завръщането на стария приятел Купър, за чудатото й прекрасно семейство, за първия купон и за първата любов… Понякога разказвачите в дневника се сменят, за да добавят по нещо за кратко, а когато Сами страда, разбираме по писането й: изреченията болезнено се скъсяват и осиротяват без главни букви и пунктуация.

„За да си спомня“ се чете почти на един дъх и макар сюжетът да не е невиждано оригинален,  емоционалното споделяне от първо лице веднага ни сближава с героите. Саманта е безспорно интелигентна, борбена и упорита, но за щастие не е перфектна: случва й се и да се издъни пред приятелите си, да мами на изпит или пък да се изпокара с родителите си като всеки нормален тийнейджър. Младите читатели ще могат да съпреживеят училищните й триумфи и разочарования, изпитанията във взаимоотношенията с най-близките и прекрасно описаните любовни вълнения без потапяне в излишна мелодрама.

„За да си спомня“ вероятно ще допадне на почитателите на „Вината в нашите звезди“ и „Аз, Ърл и умиращото момиче“. Ако още не сте чели тези прекрасни книги – можете да го сторите и няма да съжалявате. Препоръчват се за хора с чувствителни сърца (и добри запаси от носни кърпички Big Smile).

Автор: Яна Кръстева