Сякаш никога не се е случвало. Дали?

“Мега исТИЙНско” – поредицата на изд. “Пан” за юноши – не спира да изненадва. След вълнуващото препускане в света на “Трасьори”, водещият редактор Юлия Спиридонова повежда читателите в напълно диаметрална противоположност – към драмата на сцената и в ученическия живот. “Сякаш никога не се е случвало” на Емили Ейдриън прилича на калейдоскоп, при който парченцата в един момент създават изумителни форми, а в следващия се превръщат в гротеска. Така се движи и историята на петима младежи, обединени от театъра, но толкова различни, че това неминуемо води до драматични последици.

Ребека Ривърс, Чарли Ламб, Лиан Галахър, Тес Дънам и Тим Ли са Основната петица – най-талантливите актьори в училищната трупа на г-н Макфадън. Те винаги получават главните роли и тъкмо това ги обединява – желанието да блестят, да получат одобрението на своя режисьор. Срещите им са посветени на пиесите, в които участват, но в тях се прокрадват неминуемо и житейските теми, вълнуващи тийнейджърите.

Главна роля в книгата заема Ребека – любимка на учителя, девствена, хлътнала по Чарли. Всичко постепенно се променя след летен лагер за театрални звезди, по време на който любимият ѝ не ѝ обръща никакво внимание и героинята има предостатъчно време да разсъждава – за поведението на останалите, за себе си и за сестра си Мери. Мери бяга от дома им, когато Ребека е твърде малка да осъзнае причините. Един имейл събужда любопитството на момичето и то постепенно нарежда в главата си пъзела: тревата, любовното увлечение на сестра ѝ по Надин, реакцията на родителите. Тези разсъждения се наслагват върху собствените терзания на героинята и тайните, свързващи я с Тес Дънам, Чарли и с едно неприемливо увлечение, което не може да разкрие на никого, освен на Мери.

Всеки има своите тайни – тъмни кътчета, до които рядко допуска някого. Лъжите и заблудите са обичайно явление, когато трябва да прикриеш тези неудобни парченца живот, но ако го правиш на всяка цена, с желанието да отмъстиш на някого заради собствените ти грешки, резултатите могат да бъдат наистина катастрофални. Как една стара история ще разруши живота на Ребека и на Основната петица, разказва Емили Ейдриън.

“Сякаш никога не се е случвало” е задълбочена, привидно спокойна книга, под чиято измамна повърхност бушува океан от страсти. Тийнейджърските неволи, терзания, чувства са толкова динамични, че могат да повлекат и най-здравомислещите след себе си. Книгата повдига много въпроси, касаещи не само децата, но и възрастните и ролята им на родители, на учители. Границата между позволено и непозволено е много тънка и прекрачването ѝ – независимо от кого и дали само наужким, според слуховете или наистина, – може да има катастрофални последици.

Сюжетът, изграден от Емили Ейдриън, е преплетен с темата за театъра и неговия драматизъм. Докато следва героите, интересът на читателя ще бъде неусетно насочен към “Салемските вещици”, “Чайка” на Чехов и “Трамвай “Желание”. Загатнатите части от сюжетите разпалват интереса и към тези творби, като карат читателя да провери незабавно дали в някой от театрите не се играе подобна постановка. Репетициите преди представлението също хвърлят светлина върху любопитните, но малко познати моменти от театралното изкуство и нищо чудно да привлекат не един и двама читатели към изкуството на актьорската професия.

Преводът на книгата е дело на Мария Михайлова, водещ редактор е Юлия Спиридонова, а книгата е номинирана в награда “Бисерче вълшебно” 2016.

Ето и една радиопиеса по “Салемските вещици”:

 Автор: Вал Стоева