Световноизвестният котарак Туфо
В Седмицата на детските книги ще ви върнем и към едно произведение, спечелило сърцата на поколения деца не само в България, но и по света.
Има книги, които оставят светъл спомен в душите ни, но, прочитайки ги години по-късно, установяваме, че са се простили със своето очарование. За радост, има и книги, които не губят своята увлекателност, докато израстваме. С огромно удоволствие ще ви представя историите за Туфо – рижавия котарак, съчинен и изрисуван от съзнанието на Георги Константинов. Книга, която дори и след двадесет години отново ми бе безкрайно интересна!
Туфо е рижав котарак с бяло петно на муцунката. При все обикновения си котарашки външен вид, той е всичко друго, но не и обикновен. А апартаментът на шестнадесетия етаж с неговия хладилник, телевизор и голяма библиотека е толкова тесен за приключенската душа на храбрия разбойник, че постоянно го предизвиква да поеме на ново пътешествие…
Истината е, че рижият пират винаги успява да оплете най-големите бъркотии, да попадне на най-щурите места и да излезе невредим от опасните ситуации, научил някой нов урок. И ако нахлуването в телевизионно студио или притичването през стадиона по време на важен футболен мач счетете за дреболии, плаването на кораб, излитането в Комоса и корабокрушението определено са друга работа. За щастие, ако си със смело сърце, голям ум и поне малко си ходил на училище (макар и да си попивал знания от дървото пред сградата), пак имаш шанса да се прославиш! Това се случва и с Туфо рижия пират, чиито приключения не бих могла да предам, дори да опитам.
Ако ви е необходимо доказателство за известността на котарака, ще ви кажа само, че той е приятел на децата от Франция, Германия, Полша, Русия, Украйна… Даже е донесъл на автора си две номинации за наградата „Ханс Кристиан Андерсен“!
Прочитането на историите за Туфо е като пътуване из Вселената. Истинско, приключенско, вълнуващо… Пътешествие, на което всяко дете трябва да поеме поне веднъж в живота си!
Не пропускайте да прочетете и ревютата за „Кралска кръв“ на Юлка, „Зелената Жози“ на Станка Пенчева, „Малката Божана в нощта на чудесата“ на Божана Апостолова, „През 9 локви в 10-а“ на Виктор Самуилов и „Анини приказки“ на Стефан Цанев.