Котки, котки, котки! Мистериозни, театрални, железопътни! Пирати, пакостници, инатливи! Всички те, плюс още няколко неподражаеми котешки образа, са се спотаили между кориците на „Популярна книга за Котките от Стария опосум” на Т.С. Елиът. Красивото двуезично издание е дело на ново-новеничкото издателство „Брегов и Радев”, а илюстрациите са на Аксел Шефлър, чиято работа вече познаваме от „Грузулак”. Преводът е на Стефан Радев (втората половинка в името на издателството).
Мнозина познават Т.С. Елиът като поет модернист и нобелов лауреат, но малцина знаят, че през 1939 година излиза негова хумористична детска книжка – „Популярна книга за Котките от Стария опосум”. Интересен факт е, че корицата на първото издание е негово дело. Всъщност старият опосум е именно поетът – с този прякор е бил познат сред приятелите си. По-късно пък популярната котешка книга става основа за мюзикъла „Котки” на Андрю Лойд Уебър (него вече всички сте чували).
Оказва се, че Т. С. Елиът е бил голям любител на котките и познавач на котешката душа, затова неслучайно започва книгата с някои указания за „Кръщаване на котки”:
„Как трудно измисля се котешко име –
не ти е безгрижна неделна игра,
дори ще помислиш, че нещо ми има,
но на котка се дават по ТРИ ИМЕНА.”
После следва много точно описание на котешкия живот:
„Цял ден е на камината, на слънце или в шапката:
седи, седи, седи, седи –
е, дундите са си така!” („Старата дунда”)
А когато го съчетаем с котешкото своенравие,
„защото той прави,
каквото си прави,
и нищо по въпроса не можем да направим!” („Инат-Наопак”)
творческа енергия и непочтителност,
„Пакостничко и Хитруша правеха котешки славен отбор –
унили клоуни, акробати, въжеиграчи и актьори
без декор
…
В градините Корнуол бяха познати, във Уончестън и Кенсингтънския площад,
наистина имаха повечко слава, отколкото две котки можеха да понесат.” („Хитруша и Пакостничко”)
„Макавити е тайнствен котаран:
наричат го Невидимата лапа,
защото е изкусен хулиган –
умее да престъпва правилата.” („Макавити: мистериозната котка”)
както и още няколко забележителни котешки качества като чревоугодничество, пиратски дух и актьорски талант, може да се каже, че:
„За най-различни котки чухте вече
и затова съм твърдо убеден, че
не са необходими преводачи,
да разберете техния характер.
С наученото ще се убедите,
че котките са като нас самите,
и други хора, за които знаем,
че изповядват най-различни нрави.” (А-дресиране на котките”)
В 15-те котешки стихотворения Т.С. Елиът си играе с думите като котка с кълбо прежда – по-скоро заради забавлението, отколкото заради някаква практическа полза. И ако да наблюдаваш гъвкавите движения на играеща котка си е чиста наслада, такова е и усещането, докато четеш детската „Популярна книга за Котките от Стария опосум”. И също както детската игра крие в себе си нещо повече от радост и забавление, така и котешките стихове казват нещо повече за истинската същност на котките и хората.
========================================================================
Ако поискате да чуете как старият опосум Т.С. Елиът чете собствените си стихове за котките, можете да намерите записи на няколко места в мрежата. Освен удоволствието просто да чуете гласа му, ще можете и да усетите как думите се леят, надбягват и закачат, докато смисълът остава на заден план.
„Популярна книга за Котките от Стария опосум” е на българския пазар от днес.
Автор: Лора Филипова
