“Стъкленият меч”, който се пропуква

“Толкова се страхувам в какво би могла да се превърнеш, ако всичко тръгне в грешна посока.” – Джулиан Джакос

След вихрения завършек на „Алена кралица” Червеното момиче, което владее мълниите и електричеството, Мер Бароу, избегна хватката на кралица Елара и принцът-предател Мейвън и се присъедини към бунтовническата Червена гвардия. Ясно е, че нещата няма да спрат дотук, а колелото на промените се е завъртяло бавно, но неумолимо.

Разказвач в „Стъкленият меч” (изд. Сиела) отново е Мер, така че следим историята през нейния поглед. Списъкът с други новокръвни (Червени с умения на Сребърни в резултат на мутация) на Джулиан Джакос дава възможност на Мер да ги измъкне от Сребърните, които също знаят за съществуването им, и да им предложи да се присъединят към бунтовниците. Мисията, освен спасителна операция и надбягване със Сребърните, е и психологическа игра с Мейвън, който е решен да докопа бившата си годеница.

Докато лети с Кал, Фарли, Шейд и Килорн от място на място в търсене на новокръвните, Мълниеносното момиче продължава да се разкъсва между очакванията на останалите да поеме ролята на водач на революцията и собствените си колебания. Неувереността й е обяснима – все пак тя е само на 17 и нищо от живота й в Подпорите не я е подготвило за тази роля. Съвсем по канона на тийн поредиците любовна нишка продължава да се заплита и към политическите терзания на Мер се прибавя и дилемата Кал-Килорн.

Все пак основният мотив в „Стъкленият меч” е предателството и необходимостта да се съмняваш във всеки, ако искаш да оцелееш. Мер ще разбере на много висока цена, че не можеш да тръгнеш да променяш света сам, не можеш да бъдеш бог и от решенията ти неизбежно ще има жертви. Пък и предателството има много измерения и нищо чудно предателят да се окаже собственото ти сърце.

Докато четях не ме напускаше мисълта, че ако пренебрегнем фантастичния свят на Сребърни и Червени и свръхспособностите на Мер, ще се окажем изправени пред обикновен тийнейджър, който се сблъсква със света на възрастните. Внезапно откриваш, че имаш неподозирани способности, животът ти се променя, принуден си да носиш отговорност, вярваш, че имаш възможност да промениш статуквото и се луташ из дебрите на любовните отношения. Вярвам, че точно на това се дължи и успехът на Виктория Айвярд сред читателите.

“Стъкленият меч” е ако не по-добра от “Алена кралица”, то най-малкото на същото ниво. Действието е динамично, откритите новокръвни имат интригуващи способности, а политическите интриги стават все по-заплетени и излизат извън границите на Норта. Всичко това прави четенето зарибяващо. Финалът е жесток и широко отворен за читателски догадки докато чакаме третата книга, която по план трябва да излезе през февруари 2017.

Автор: Лора Филипова