„Спасяването на Франческа” е в собствените й ръце
Мелина Маркета е един от най-обичаните и награждавани писатели на тийн романи в Австралия. Признавам, че не бях чувала за нея допреди появата на български на „Спасяването на Франческа” (изд. Милениум). След препоръката от книжно другарче любопитството ми бе голямо, още повече че книгата е носител на наградата на Американската библиотечна асоциация за най-добър тийнейджърски роман за 2005 година.
Франческа Спинели е 16-годишна, започнала е учебната година в ново училище – изцяло мъжката до момента гиманзия „Сейнт Себастиан“. Очаквано, училищното ръководство и учениците нямат никаква представа как да интегрират момичетата, затова те са силно дискриминирани (невинаги нарочно) и нежелани. Освен това Франки страда от липсата на предишните си приятели и обвинява майка си Миа за неуспешния избор на училище.
Сякаш училищните проблеми не стигат, една сутрин Миа просто отказва да стане от леглото. Никой не си дава труд да обясни ситуацията на Франки и 10-годишния й брат Лука. Никой не говори открито с тях за болестта на майка им и така страховете и самообвиненията на децата нямат ограничения.
В тийн годините си най-често се самоопределяме чрез противопоставяне на авторитетите и статуквото. В случая на Франческа това е Миа – умна, решителна, активна и амбициозна жена. Когато майка й, каквато я познава, изчезва от живота й, Франки губи почва под краката си. Баща й (поначало позитивен и готин) се оказва неспособен да се справи без Миа, защото хубавото семейство е прецизен механизъм, в който частите са уникални и не са взаимозаменяеми.
В тази объркана ситуация Франки се измъчва с въпроси, които човек си задава не само в ужасната тийнейджърска възраст, а през целия живот. Коя съм аз? Кои са истинските ми приятели? Къде принадлежа? Аз ли трябва да се впиша в определена група или да изградя свой приятелски кръг? Тя е героиня, която е лесно да разбереш и чиито затруднения вероятно са ти познати. Франки е смела, духовита, много наблюдателна и успява да намери разковничето към хора, които първоначално не харесва (Уил Тромбал, Томас, Джъстийн, Тара). Затова изобщо не ми беше трудно да я харесам и да се почувствам въвлечена в историята й.
„Спасяването на Франческа“ е книга за израстването, за придобиването на увереност, за намирането на собствен глас и място в света, която ме спечели с шантавите, забавни и пълнокръвни герои, с живите и остроумни диалози. Оценявам високо и честността на Маркета към читателите. Франческа не е супергероиня, която знае какво трябва да прави в живота и просто трябва да преодолее някои трудности по пътя си. Тя е съвсем реалистична личност – объркана, търсеща (приятели, цел), изпълнена със съмнения, допускаща грешки.
Между „Златният телец” на Илф и Петров и романа на Маркета няма никаква връзка, но понякога мозъкът ми прави странни асоциации. Знаменитата реплика на Остап Бендер „Спасението на давещите се е дело на самите давещи се” чудесно описва финала на „Спасяването на Франческа”. Франки осъзнава, че се спасяваш сам, но не без помощта на семейството и приятелите. За мен последната част на изречението е най-важната.
Поздравления за чудесния превод на Илиана Бенова – Бени, красивата корица на Ина Бъчварова и Владимир Венчарски, която по мое мнение превъзхожда доста от кориците на англоезичните издания, както и за отличната редакторска работа на Габриела Кожухарова.
Автор: Лора Филипова