Скритата сила на една „Резервна принцеса“
Макар и рядко, на пазара се появява детска книга с главна героиня, която не е стандартното момиче за пример, а смела, находчива, екстроверна натура, изправяща се с хъс срещу житейските препятствия. Затова с особено удоволствие се потопих в света на 9-годишната Алис от романа „Резервна прицеса“ на Турюн Лиан (изд. „Изида“).
Алис е затворено, плахо, притеснително и неуверено пред другите момиче. Най-много обича да размишлява и да чете, а любимата й книга е „Алиса в страната на чудесата“. Тя няма антураж от най-добри приятелки и не е особено популярна в училище. Всъщност май никой не я забелязва. Единственият й приятел е съученикът й Ивер, с когото вървят заедно до училище и понякога си играят. Само че Алис не е съвсем сигурна дали отиват до училище, защото са приятели, или просто защото са съседи.
Сами разбирате, че за Алис участието в училищната пиеса за края на учебната година е малък кошмар и безкраен източник на притеснения, при все че й е възложена ролята на задницата на кон. За всеки случай момичето е наизустило и репликите на принцесата от пиесата (с мелодията на норвежкия химн!), в случай че титулярката Хелене претърпи инцидент. А това е малко вероятно да се случи, нали? Нали?
Алис е изключително симпатична героиня, в която много от по-плахите малки момичета ще се припознаят. Историята е разказана главно чрез нейните вътрешни диалози, които на моменти бяха като извадени от моята глава. Та кой не е разсъждавал така:
„Едно е да си находчив в спокойна обстановка, например вечер под юргана, тогава си знаеш какво би било хитро да кажеш или направиш, тогава разполагаш с отговор за всичко. Съвсем друго нещо е да си остроумен, когато на следващия ден внезапно се окажеш сред хората. Тогава вече си забравил повечето неща. Или нищо не съвпада с онова, което си си мислел.“
За нейно щастие Ивер е съвсем друг тип – той няма проблеми с общуването и не се бои да се пробва в невъзможните неща.
„- Нали няма как да знаеш дали го умееш, докато не опиташ. – има навика да казва той.“
Хубавото е, че макар да не разбира притеснението на приятелката си да говори пред хора, момчето приема тази нейна особеност. Именно неговата вяра, че тя може да се справи като „принцесата, която никой не можел да наддума“ е така необходимата помощ, когато нещата стават катастрофални. След края на представлението юдравомислещият и винаги готов да помогне Ивер обобщава ситуацията с децата като Алис отлично:
„- Хората не могат да бъдат еднакви, нали? Все някой трябва да бъде и стеснителен, иначе няма да има място за останалите. Ще стане прекалено тясно.“
Надявам се, че освен много деца, и много родители ще прочетат книгата на Турюн Лиан и заедно ще успеем да изградим свят, който не е „тесен“ за невлизащите в общоприетия калъп.
„Резервна принцеса“ достига българските си читатели в чудесния превод на Росица Цветанова, а книгата е осеяна с илюстрациите на Йойвин Туршетер. Дълбокото ми е убеждение е, че момичетата имат нужда от героини като Алис Андершен. „Резервна принцеса“ вече е отличена с Националната награда за детска литература на Норвегия. Новината, че плановете на изд. „Изида“ включват публикуването на още 2 книги за нея („Алис Андершен“ и „Алис не може да плува“), ме прави особено щастлива.
Турюн Лиан гостува на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи, а срещата с нея е днес от 10 часа в Камерната зала на Младежки театър „Николай Бинев“ в София.
