Все още си спомням как преди повече от 20 години открих за себе си творбите на Йордан Радичков. Беше през театралния сезон 1997-1998, когато реших да отида на пиесата „Опит за летене“. Преживяването беше съвършено неочаквано и стоплящо сърцето. След това побързах да видя и другите представления по негови текстове, които се играеха тогава – „Суматоха“, „Луда трева“, „Лазарица“, а наскоро и „Януари“. Именно те ме накараха впоследствие да прочета и всеобщо любимия сборник с разкази „Ние, врабчетата“.
Отличително и скъпоценно за мен в цялото творчество на Радичков са героите: причудливи, интересни и симпатични, макар и съвсем обикновени наглед хора. Диалозите обичайно са изпълнени с чувство за хумор, а в историите често се намесва магичното и необяснимото.
„Шарена черга“ (издателство „Нике“), която попадна в ръцете ми преди няколко седмици, хронологично e първият сборник с истории за деца на Радичков. Издаден е за първи път през далечната 1964 година, в началото на неговия творчески път. В книгата присъстват част от мотивите, които ме накараха да обикна пиесите му. В някои от историите, поетични и леко носталгични, ще се пренесете в село Черказки и ще се срещнете с децата там, както и с всякакви животни и природни стихии. Първообраз на село Черказки всъщност е Калиманица – родното място на автора, разрушено отдавна, за да отстъпи пред водите на един язовир.
Черказки е само на пръв поглед обикновено село. Както ще разберете от „Шарена черга“, всъщност някога то е било крепост, в която е измислена стенобойната машина, а небето над него е толкова голямо, че само слънцето се залавя да го преброди от край до край. В това необикновено място понякога пристигат китове, от които ще научите как не всяка риба може да бъде изядена от котки, а опознавайки трудовите навици на воловете ще ви се изясни защо торбите с храна винаги се закачват на крушата. Читателите ги очакват още среща с пушека, боядисващ всичко в своя любим цвят; с охлюва, потеглил на дълго и опасно пътешествие; с храбрия заек; с инатото магаре, което иска да се отърве от сянката си; с жаби, прасета и всякакви пъстри герои. Понякога краят на историите предизвиква усмивка, друг път те се развиват като басня с „поука“, а трети пък писателят е предпочел да завърши просто с въпрос към своите малки читатели, което е добър повод децата да отприщят въображението си и да пофантазират още малко.
Новото издание на „Шарена черга“ има стилно оформление, а красивите илюстрации на Мария Вълкова в необичайната цветова комбинация от бяло и тъмнозелено вместо стандартното черно-бяло добавят към очарованието на историите. Малка по обем, но преливаща от живот и тиха носталгия към детството, прекарано на село, книжката би допаднала на почитателите на „Малки жабешки истории“ и „Ние, врабчетата“.
Ако ви е любопитно, тук може да откриете и звука на телевизионните филмчета, създадени по някои от историите от сборника.
Автор: Владимир Аргиров
