С деца на панаир: Какво правиха малките на Панаира на книгата в Гьотеборг
Преди броени дни започна 39-ият Панаир на книгата в Гьотеборг, Швеция. В снимки и любопитни детайли кореспондентът на „Детски книги“ Яна Якова предаде първоначалните си впечатления от събитието. Как изглежда то през нейните очи ще научите от тук. Днес, когато панаирните вълнения са вече в миналото, Яна ни разказва и за детско-юношеските активности и работилниците, които е успяла да посети.
39-тият панаир на книгата в Гьотеборг се радваше на огромна посещаемост през всички 4 дни на своето провеждане. Тълпи от хора се събираха на първия етаж, където бе разположено изложението с щандове на издатели и открити сцени. Дълги опашки от правостоящи се виеха покрай семинарните зали и тематичните сцени на втория етаж.
Освен на десетки събития за възрастни, посетителите имаха възможност да се насладят и на богата детско-юношеска програма, проведена под егидата на принц Карл Филип. В откриващата си реч принцът насърчи приемането на и уважението към читателите с дислексия и заяви, че
свободата на децата да четат е в основите на демокрацията.
Детските събития се състояха на „Малката сцена“: кът с подиум за представления, палатка за четене, щанд с палачинки (разбира се!) и специални дейности за най-малките (0-5 г.). В детския кът имаше площадка за игри с кухня, кликсо играчки, пъзели, маса за тенис и дори гигантска торта за катерене. Артисти, представления, среща с любими герои, нови приключения, важни теми (сред които „Могат ли наистина възрастните да правят каквото си поискат?“, „Как да говорим за чувствата си?“ и „Как сами да построим приключенски свят?“) се предлагаха във всеки от 4-те панаирни дни от 10 до 15 ч.
Но това не беше всичко. Джеф Кини, който през 2019 г. гостува в България, представи осемнадесетата книга от обичаната поредица за Дръндьото. Той разкри, че, като автор на над 7000 смешни сцени, разчита на израелската техника systematic inventive thinking, за да създаде ситуация на абсурда и шегата, и даде на зрителите насоки как да я използват.
Семинарът „Силата на въображението: универсалният език“ бе свързан с тазгодишния носител на шведската награда за детска литература „Питър Пан“ – илюстратора junaida (Япония). Марико Такахаши и Юкико Хироматцу представиха наградената книга „Чудовища“ („Monsteriet“) и говориха за основните характеристики, отличаващи съременната японска илюстрация.
Как да насърчаваме въображението като НЕ рисуваме, как детайлите в илюстрацията могат да стимулират фантазията и как правилото „По-малко е повече.“/“Less is more.“ отличават японската илюстрация – това бяха само част от въпросите, обсъдени от панелистите.
Давид Сундин (Швеция) и Айва пор Бенедиксон (Исландия) споделиха опита си на актьори, телевизионни водещи и автори. Те разказаха за алтернативните формати, каращи и най-неохотните читатели да вземат книга в ръка. Писателите обърнаха специално внимание и на комиксите и книгите-игри като събуждащи желанието за четене, и обясниха защо не е редно да ги отричаме като литература.
Любимото на тийнейджърите трио IJWTBC („I just want to be cool.“/“Просто искам да съм як.“), спечелило популярност чрез своя шведски YouTube канал, изтъкна все по-обичайната практика инфлуенсъри и любимци от мрежата да издават собствени книги.
Давид Сундин представи родителското четене на глас като дейност, която насърчава въображението и засилва връзката родител-дете. Той подчерта, че емоционално оцветеното четене (с шепнене, имитация на гласове и драматични паузи) извежда родителя от обичайната му роля на авторитет и създава трайни положителни спомени и мотивация за развитие на уменията за четене.
Като говорим за въображение, прожекторите бяха насочени към Емил от Льонеберя, навършил 60 г. именно през 2023-а. На щанд, посветен на детската писателка Астрид Линдгрен, имаше разнообразие от издания, илюстрирани от различни художници, както и брандирани материали. И все пак, по отношение на количеството и разнообразието от брандирани вещи, никой не можа да надмине Мумините на Туве Янсон. Те са масово разпространени върху пълен набор от значки, чаши, книги за оцветяване, моливи, чанти и т.н. в шведските книжарници.
Тазгодишният Панаир бе поредното доказателство, че шведската литература за деца не се притеснява да засяга „трудни“ теми: темите за раздялата, мъката, смъртта или кризата.
Той предложи поредица от семинари, посветени на това как да говорим за тъгата (с участието на шведските детски писатели Матс Страндберг, Оскар Кроон, Мортен Мелин) и как да нарисуваме Холокоста (с Давид Полонски), както и на грозните чувства в картинната книга (с Матилда Рута, Елън Екман и Аника Хедин).
Панаирът в Гьотеборг е чудесен повод за преразглеждане на форматите, свързани с представянето на книгите у нас. Наред с Панаира в Болоня, той дава пример за посоките, в които можем да поемем, за да затвърдим статута на четенето като увлекателно и желано занимание.