Резултати от Международното изследване на уменията за четене
Спад в читателските умения на българските четвъртокласници регистрира Международното изследване на уменията за четене (PIRLS). Изследването е проведено през 2021 г., във втората година от пандемията от COVID-19, а резултатите бяха оповестени преди броени дни от Министерството на образованието.
Проблем или…все още не
Наложилото се онлайн обучение води до известни загуби в уменията за четене – това показват стойностите, отчетени от Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование (ЦОПУО). Като координатор на проучването в България, ЦОПУО събира сведения от 4043 ученици, 4037 родители и 212 учители от 151 учебни заведения. Изследваните деца постигат средно 540 точки – с 12 по-малко от 2016 г., когато е предходното издание на PIRLS.
Въпреки първоначалните тревоги, които числата навяват, е редно да се спомене, че
страната ни все още държи едно много добро ниво на обучение в начална степен на образование.
Към 2021 г. България заема едва деветото място сред 57-те включени в проучването държави. Превъзхождат я само, както следва: Сингапур, Хонконг, Руската федерация, Англия, Финландия, Полша, Тайван и Швеция. Равен на нашия е резултатът на Австралия и Чехия.
Равнища на способностите
Международното изследване на уменията за четене измерва способността за вникване в съдържанието на текста. Изследването се фокусира върху двете основни читателски цели: (1) четене с разбиране, (2) извличане и използване на информация. PIRLS разпознава няколко равнища на способностите: напреднало (625 точки), високо (550 точки), средно (475 точки) и ниско (400 точки).
През 2021 г. почти половината български четвъртокласници достигат високо равнище на читателски способности, а 16% имат способности над напредналото (при средно 7% за останалите изследвани страни).
Проучването показва, че децата се справят по-добре с текстовете с литературна цел (т.е. художествените текстове), отколкото с тези с информативна (нехудожествените).
Фактори за развитие
За да съберат сведения за контекста, в който учениците развиват читателските си умения, авторите на изследването връчват четири отделни въпросника – на самите деца, на техните родители и учители и на директорите. Резултатите са красноречиви – най-значим фактор за четивната грамотност са образователните възможности в семейството. За притежаващи „много възможности“ се смятат учениците, в чиито домове има повече от 100 книги (поне 25 от тях – детски), които имат най-малко един родител с висше образование и/или постоянна заетост като специалист/професионалист.
Ключова за четивната грамотност на четвъртокласниците се оказва тяхната училищна среда.
Данните сочат, че разликата между децата, посещаващи училища без проблеми с дисциплината, и останалите деца, е цели 91 точки. Засегнатите 10-годишни обаче са едва 4% от всички проследени случаи (съгласно информация, подадена от директорите).
Би било полезно да съпоставим резултатите от PIRLS с миналогодишното Национално проучване на четенето. Кои са важните неща, които не ви убегнаха? Ето нашите.