Ред в света на книжните поредици (+ малко предложения за четене)
Книжните поредици се отличават с особена притегателна сила. Малките деца искат да виждат на повече места обичните си герои, а подрастващите и възрастните жадуват за поредната доза приключения на любимците си. Освен всичко, подобни четива са чудесен начин да разпалите интереса към книгите у неохотнo четящите.
Поредиците имат дълга история и съвсем не са съвременно явление. Предхождат ги т.нар. „серийни книги“, утъпкали пътеката, по която днес смело крачат Рик Риърдън и Дж. К. Роулинг.
Серийните книги са често срещани в Западна Европа и Северна Америка. Това са произведения, издавани на последователни части, а не под формата на цялостни, самостоятелни книги. Сериализираната литература набира особена популярност през Викторианската епоха благодарение на технологичния напредък, по-лесното разпространение и най-вече повишената грамотност сред обществото. По това време книгите все още са скъп продукт. С цел намаляване на цената и достигане до по-широка аудитория, издателите поместват произведенията на части в пресата или в специални брошури.
Сред най-известните писатели, публикували свои творби в такъв формат, са Чарлз Дикенс („Посмъртните записки на клуба Пикуик“), Александър Дюма („Граф Монте Кристо“), Артър Конан Дойл („Баскервилското куче“), Хариет Бичър Стоу („Чичо Томовата колиба“). Този метод на издаване позволява на писателите да наблюдават читателските реакции и мнения и да променят сюжетите на произведенията си, а на издателите – да следят обществения интерес към определено заглавие, което е революционна възможност.
Постепенно книгоиздаването става по-бързо и евтино, крайният продукт – по-достъпен. Книгите се разпространяват свободно и популярността на серийните издания за кратко замира…
…за да се възроди отново под друга форма. Настъпва времето на книжните поредици. В част от тях липсва обединяващ сюжетен елемент и поради това редът им на четене е без значение. Такива са “Goosebumps”, „Страховитото в науката“, „Чародейства“. Книгите от този тип поредици могат и да имат различни автори, но да са събрани под шапката на определена тема или издателска концепция (като при „Клуб Търсачи на истории“).
Взаимосвързаните поредици, от друга страна, са онези, в които книгите са свързани от общи герои и сюжетна линия, макар и всяка от тях да се фокусира върху отделна история и да привнася допълнителни персонажи. Пример за взаимосвързани книги, популярни у нас, са тези от поредиците „Хари Потър“, „Хрониките на Нарния“, „Агата“, „Мумините“ и др. Този вид поредици предлага допълнителна дълбочина в сюжета, тъй като предпоставя изграждането на свят и отношения между героите.
Основните характеристики на взаимосвързаните поредици най-общо се свеждат до:
-> Пилотна книга. Първото заглавие от поредицата поставя началото, представя основните герои, обстановката и ключовите моменти от сюжета.
-> Общи теми и мотиви. Всяка от книгите споделя с другите обща тема, която се изследва по-задълбочено в следващите части.
-> Обща вселена. Обикновено действието в книгите от една поредица се развива в един и същ свят (измислен и/или реалистичен), позициониран в определена времева епоха.
-> Гъвкавост. Независимо от главните герои и общите мотиви, всяка част от поредицата има свой сюжет и може да се чете като отделно заглавие. По този начин се включват разнообразни ситуации и приключения, което пък позволява на авторите да се фокусират върху различни теми. Те могат да изградят обширен и кохерентен свят, подчиняващ се на свои закони, да изтеглят множество наративни нишки.
Ползите от книжните поредици са както за читателите, така и за авторите и издателите. Именно свободата да създадат различна вселена носи на писателите творческо удовлетворение. Те имат шанс да изградят по-здрава връзка с читателите, да ги направят лоялни към своите светове и герои. А от комерсиална гледна точка, поредиците с най-голям успех дават на издателите финансова стабилност, защото всяко от заглавията стимулира продажбата на цялата серия.
Художествените поредици могат да изиграят важна роля в пробуждането на читателското любопитство в децата. Обичайно действието в поредиците се развива с добро темпо, езикът е достъпен, а приключенията – ангажиращи, като всички тези фактори правят книгите достъпни и увлекателни.
Поредиците предлагат комфортно и защитено пространство, където читателите се срещат с познатите герои и места. Когато децата открият персонаж, когото харесват и с когото могат да се асоциират, те проследяват с интерес всяко негово действие. И докато го опознават, продължават да се връщат за още книги, нетърпеливи да разберат какво ще се случи по-нататък. Така подрастващите натрупват увереност в способностите си за четене и затвърждават книжните си навици. С което правят първа стъпка към по-сложните четива.
Отвъд изброените ползи, художествените поредици носят специален дар и това е чувството за приобщеност. Лесно е да се завърже контакт и дори приятелство между читатели, споделящи едни и същи книжни пристрастия. Поставянето на мястото на другия и проявата на емпатия стават по-естествени, когато децата са го правили десетки пъти за любимите си герои.
Затова не се двоумете, а придружете децата си до близката библиотека или книжарница. Ако ли пък наследниците ви вече са запленени от някоя книжна серия, просто ги подкрепете. Понякога обожанието им може да граничи с обсебеност, но не забравяйте – всичко е само период.
В случай че имате нужда от подсказка, ето списък с някои най-харесваните поредици за деца, подрастващи и юноши:
- „Ана Ана“ от Алекси Дормал и Доминик Рок (2+ г.)
- „Пип и Поузи“ от Аксел Шефлър (2+ г.)
- „Коте Кате“ от Анита Гуовинска (2+ г.)
- „Барбароните“ от Анет Тизон и Талас Тейлър (3+ г.)
- „Франклин“ от Полет Буржоа и Бренда Кларк (3+ г.)
- „Във вълшебната гора“ от различни автори (3+ г.)
- „Петсън и Финдъс“ от Свен Нордквист (4+ г.)
- „Уини и Уилбър“ от Валъри Томас (4+ г.)
- „Любознайковците“ от Андреа Бийти (5+ г.)
- „Заек и Мечка“ от Джулиан Гоф (5+ г.)
- „Приключенията на мотовете“ от Радостина Николова 6+ г.)
- „Агата“ от Александра Георгиева (6+ г.)
- „Мумините“ от Туве Янсон (7+ г.)
- „Феята от захарницата“ от Катя Антонова (7+ г.)
- „Дневникът на един дръндьо“ от Джеф Кини (7+ г.)
- „Хрониките на Спайдъруик“ от Холи Блек и Тони ди Терлизи (8+ г.)
- „Малкият Никола“ от Рьоне Госини (8+ г.)
- „Мортина“ от Барбара Кантини (8+ г.)
- „Детективи с машина на времето“ от Фабиан Ленк (9+ г.)
- „Хари Потър“ от Дж. К. Роулинг (9+ г.)
- „Пекарна „Захар и канела“ (9+ г.)
- „Страната на сънищата. Любими попътечо“ от Юлия Спиридонова (10+ г.)
- „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“ от Рик Риърдън (10+ г.)
- „Хрониките на Нарния“ от К. С. Луис (10+ г.)
- „Скълдъгъри Плезънт“ от Дерек Ланди (10+ г.)
- „Кало Змея“ от Милен Хальов (10+ г.)
- „Училище за добро и зло“ от Соман Чейнани (11+ г.)
- „Тъмните му материи“ от Филип Пулман (13+ г.)
- „Игрите на глада“ от Сюзън Колинс (14+ г.)
Снимка на корицата: Freepik