Рамона Белята-а-а-а :)

Много е трудно да си най-малкият член на семейството. Още по-трудно е да отстояваш интересите си и да получаваш нещата, които ти трябват, ако възрастните се правят на всезнайковци, а голямата ти сестра смята, че е много по-умна и добра от теб. Какво правиш в такава ситуация? Вдигаш врява!

Не знам дали подходът на Рамона Куимби е правилен, но факт – щом вдигне врява, тя винаги получава онова, което иска. В отговор печели прозвището „напаст“. Но според нея самата тя не е напаст и нищо, ама нищо не може да я убеди, че прави бели – просто защитава интересите си. Нека да видим обаче дали тактиката й действа в училище…

Всъщност в книгата „Рамона Белята“ (изд. „Милениум“) героинята на Бевърли Клиъри тръгва в предучилищен клас. Нетърпелива да пристигне в училище, тя е изнервена, че ще ходи с приятелчето си Хауи, с отвратителната му малка сестра Уила Джийн и с госпожа Кемп. Но изненадите не спират дотук. Мис Бини – учителката на малките ученици – посреща Рамона с усмивка и й предлага да седне и да изчака, докато й даде подарък. Възхитено от идеята да получи нещо специално, момичето не мърда от мястото си, за да издържи изпитанието, като не пропуска да се похвали предварително на новите си съученици. Но каква е изненадата му и колко е притеснена Мис Бини, щом подаръкът се оказва погрешно разбрана дума!

Въпреки фалстарта Рамона много харесва учителката и искрено желае да се превърне в нейна любимка. Но колко е трудно само! Да пазиш тишина, да си почиваш кротко, да не дърпаш перфектните къдрици на Сюзан, готови да направят „ПИНГ!“…

За палавото дете предучилищната се оказва изпитание. Не само сложните думи като „светлозор“, непрекъснатото бягство на сладкия Дейви от лапите и целувките на Рамона и старите кафяви ботуши са предизвикателство. Най-голямото препятствие пред любовта на Мис Бини и щастието на Рамона се оказват едни къдрици. А само паднал зъб е в състояние да върне Рамона Белята обратно в училище…

В поредицата авторката Бевърли Клиъри прави преглед на израстването на малкото момиче от тригодишно невъобразимо хлапе („Бийзъс и Рамона“) през предучилищната група („Рамона Белята“), първи клас („Рамона Смелата“), та чак до трети клас („Рамона Куимби на 8 години“). Интересно е как с всяка книга героинята повтаря грешките и научава уроците на съответната възраст, трупайки опит и постепенно превръщайки се в онова, което винаги е трябвало да бъде – любимка на читателите от цял свят. Да живее Рамона Куимби!