Птица ли е, самолет или…торта?
Удивителна е способността на възрастните да виждат страшното и негативното и въобще да усложняват нещата. Вечно търсят (и намират!) проблеми и пренебрегват дребните радости. А най-смешното е, че полагат невъобразимо количество усилия, за да предотвратят разни и разнообразни потенциални беди. Какво ли би се случило, ако вместо това отдаваха времето и енергията си на приятните моменти? Или ако просто можеха да приемат, че едно нещо може да бъде хубаво и толкова?
Представете си, че в небето се появи огромен кръгъл обект, непознат за човечеството. Представяте ли си и виковете, страха, военната мобилизация, изготвените в последния момент завещания? В случай, че ви е нужна помощ, Джани Родари ще ви улесни с „Торта в небето“ (изд. „Сиела“), а Киара Балиони – със забавните си илюстрации.
И така, над Рим действително увисва непознат кръгъл обект и хвърля в ужас родители, баби и дядовци, полицаи, политици и продавачи. Разумното обяснение, разбира се, е само едно – марсианците атакуват!
„Действително, „нещото“ приличаше на голяма черна дупка в небето с открояващ се небесносин ореол около нея.“
Полицията и пожарната се отзовават на вдигнатата тревога, по улиците се появяват танкове, оръдия, ракети и бронетранспортьори. А две деца, Паоло и Рита, се опитват да си обяснят лудостта около тях. Внезапно от обекта в небето се отчупва едно ароматно парче и пада на балкона им. След кратко колебание двамата решават да го опитат и се оказва, че това е вкусен, първокачествен шоколад. Така стигат до извода, че „нещото“ в небето не може да бъде друго, освен ТОРТА. Голяма, грамадна, гигантска торта, която се спуска и приземява на хълм Монте Куко.
Паоло и Рита се промъкват до тортата и влизат в нея, като копаят с лопатката за пясък и изяждат каквото успеят по пътя си.
„Под ударите на лопатките тортата се отваряше постепенно, както джунглата под мачетето на изследователя. Децата пресякоха без затруднение редуващите се пластове крем – сметанов, бадемов. Преодоляха потоци жълтъчен крем, потънаха до колене в локви сироп от френско грозде, осветяваха с фенерчето си мънички пещери, изровени в недрата на тортата от подземни течения ликьор.“
Това, което намират вътре в тортата, е също толкова изненадващо, колкото и появата й. Изглежда, че най-хубавото, което някога се е случвало на Паоло и Рита, е резултат от ужасната грешка на голям учен. Но толкова ли е лошо да разполагаш с торта за целия град?
„- Виждам, че ме вземаш за сладкар. Не, мило момче, не забърквам сладкиши, а само обърквам всичко.“
Паоло и Рита се заемат с нелеката задача да спасят тортата и да убедят възрастните, че тя не е никакъв космически кораб и не е пълна с марсианци, а само с вкусотии. Никой обаче не ги слуша и решението е взето – тортата трябва да бъде унищожена! Тогава децата от цял Рим се обединяват и спират да слушат виковете на майките и бащите си. В крайна сметка, за какво е тортата, ако не за ядене?!
Както се казва, когато животът дава лимони – направете лимонада. Ако пък животът предложи торта в небето, в никакъв случай не я бомбардирайте! По-добре се отдайте на хубавата споделена история и вкусните сладкиши, толкова по-смислени от войните на големите.
