Просторният прозорец – да влезе третото злополучие!

Не мога да отрека, че сираците Бодлер ми влязоха под кожата и с нетърпение чета за нещастния им живот, изпълнен с лош късмет и злополучия въпреки традиционното предупреждение на автора Лемъни Сникет да зарежа книгата, ако очаквам приятни преживявания.

След като родителите им загиват при пожар, трите деца трябва да живеят първо при зловещия граф Олаф, чиято единствена цел е да докопа Бодлеровото наследство (“Нещастното начало”). С общи усилия Вайълет, Клаус и Съни успяват да осуетят плана му, но и последвалият престой у чичо Монти не е по-щастлив (“Вивариумът с влечугите”). Граф Олаф продължава да ги преследва и в третата книга от поредицата (“Просторният прозорец”), където те са настанени у далечната роднина леля Джоузефин в къща, надвиснала над езеро Лакримозо.

И тук авторът не изневерява на стила си и леля Джоузефин се оказва обзето от страх същество, което се плаши от всичко в къщата. Не стига това, ами е влюбена в граматиката и непрекъснато преследва децата със забележки за направени граматически грешки. Това обаче далеч не е най-лошото.

В историята се включват ураган, жадни за плът пиявици, студен и лигав таратор. На това отгоре леля Джоузефин няма да се окаже на висота, както всички настойници на Бодлерчетата досега. Вайълет, Клаус и Съни отново ще дадат най-доброто от себе си, но пак ще познаят по-лошата страна от човешкия характер. И този път авторът не пести хапливите си и иронични забележки за човешките слабости.

Каква поука и удовлетворение биха могли да извлекат сираците от поредното злополучие в живота си? Без да си позволи и капчица състрадание или, не дай, Боже, лигавост, Лемъни Сникет майсторски показва, че дори в най-тягостния момент можем да открием някаква поука. За изобретателната Вайълет, начетеният Клаус и острозъбата Съни това е фактът, че се имат един друг и са заедно. А злополучията не са свършили…

Знам, че една детска поредица едва ли е велико предизвикателство за добрия преводач, но въпреки това ми се иска да спомена чудесната работа на Теодора Джебарова над “Поредица от злополучия”. Текстът се лее и успешно пресъздава мрачната готическа атмосфера на историите. Това, съчетано с навика на Сникет непрекъснато да пояснява на Бодлерчетата (и читателите) различни изрази, им придава допълнително очарование и характер. По-любознателните от читателите могат да се опитат да открият литературните препратки в имената на героите, което е доста забавно-образователно занимание.

Автор: Лора Филипова