Срещите ми с Карлос Руис Сафон до момента бяха в ролята на възрастен читател, пленен от неочаквано необичайния му стил на писане. За моя изненада обаче се оказа, че авторът е започнал писателската си кариера с… юношески романи. Първият от тях е “Принцът на мъглата”, написан още през 1992 г., с който ще ви срещна днес.
Макс Карвър е син на часовникар, навършващ своите тринайсет години в размирните времена на Втората световна война. За да предпази семейството си от сблъсъка с военните неволи, бащата Максимилиан купува малка къща в още по-малко крайбрежно селце, в която да се пресели с жена си Андреа и децата им – Макс, Алисия и малката Ирина. Шокът от преместването завладява децата, но пътешествието все пак изглежда обещаващо: с безбрежно синьо море и възможности за нови истински приятелства, за безгрижно лято, за трепетите на първата любов. За изненада на момчето обаче, още с пристигането им в селото, часовникът на съдбата обръща хода си и повлича към неизбежното Макс, сестрите му и новият им приятел Роланд.
Всъщност всичко започва с една котка, появила се изневиделица и със стрелките на гаровия часовник, въртящи се наопаки. Към тях се прибавят образите на страховит клоун, явяващ се както в сънищата на децата, така и в старите филми на предишните собственици и в градината със статуите недалеч от къщата. Плашещият образ на зловещия клоун си има своето логично обяснение, закодирано в миналото: той е Принцът на мъглата Каин, търсещ полагащото му се възнаграждение – първородния син на доктор Флайшман. Но възможно ли е миналото да бъде променено и дадените обещания – неспазени?
Макс, сестра му Алисия и приятелят им Роланд са обречени да преминат през изпитанията, поставени пред тях от зловещия Каин и да открият, че решенията трябва да се взимат внимателно, защото последиците могат да бъдат опустошителни. А в края на историята никой няма да бъде същият и децата ще са прекрачили в света на възрастните, търсейки отговор на въпросите, на които никой няма да е в състояние да отговори – не и в това време, не и в този момент.
—
Книгата “Принцът на мъглата” е написана в типичния за Карлос Руис Сафон стил – в нея трагизмът върви ръка за ръка с неизбежното и от всяка страница лъха особена енергия, сякаш знаеш, че нещо напрегнато, нередно, странно ще се случи, но си безсилен да предугадиш откъде ще те връхлети шамарът на съдбата. Ако търсите хепиенд в книгите, стилът на Сафон може и да не ви допадне, но пък нека не забравяме, че животът не винаги е розов и трябва да си имаме едно наум какво ни крои Принцът на мъглата.
И едно предупреждание към възрастните читатели, срещнали се със “Сянката на вятъра” на Сафон: не търсете онази завладяваща дълбочина в стила на Сафон, която познавате, в “Принцът на мъглата” – няма да я откриете тук. Но пък историята за Макс, Роланд и Алисия определено си струва!
