„Приказките на Стария дъб“ – четири книги за най-малките от Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър

Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър са любим тандем на децата по света. Техните почитатели у нас до момента се радваха на книгите за по-големи слушатели (от 5 г. нагоре) – повечето преведени от Мария Донева и с логото на изд. „Жанет 45“. Едва ли има родител, предложил на детето си „Грузулак“, „Детето на Грузулака“, „Патилата на метлата“, „Разбойникът плъх“, „Съчко“ и „Къде е мама?“, който да не ги е научил наизуст под силния натиск на малкия слушател.

Изброените по-горе книги, подходящи за по-големи деца, често възпираха най-малките да се насладят на майсторството на Доналдсън заради дължината на текстовете. Несправедливостта е поправена с излизането на четири книжки за мъници от поредицата „Приказките на Стария дъб“ (изд. „ФЮТ“). Картонените страници позволяват часове игра, кратките текстове са съобразени с възможността на децата за задържане на вниманието, а римата и ритъмът придават на заглавията онова очарование, което почитателите на Джулия Доналдсън обичат и търсят ревностно.

Илюстрациите и в четирите заглавия са на Аксел Шефлър, преводът на стиховете е поверен на Христина Петрова, а капачетата (любима игра на децата) са последният щрих, който превръща книгите в задължителни за детската библиотека.

Тъй като в четирите заглавия се усеща някаква вътрешна градация според етапите на развитие на детето, ще се опитаме да я проследим.

Защо си без чорапи, Лиско?

– Къде са чорапите? – пита се Лиско.

Ни тук, нито там, ни далече, ни близко.

Лиско се събужда една сутрин и започва да търси чорапите си. Проверява в скрина, в килера, в бюфета и под килима. Там намира други части от облеклото си, но чорапите му липсват. Открива ги на неочаквани места, както се досещате.

Доналдсън залага на така обичаната игра „Търси и намери“, като ограничава героите единствено в рамките на дома. Това помага на детето да опознае и своя дом, но и да види, че другите домове може да изглеждат различно. Потник, риза, чорапи, шапка, папийонка – елементите от облеклото също се научават лесно, а и се стимулира желанието да се обличаш сам в по-късен етап.

По-сложните думи като „скрин“, „килер“, „крачоли“, „папийонка“ са отлична възможност за неусетното обогатяване на речника на детето. Това упражнение може да бъде допълнено от родителя с помощта на илюстрациите. Аксел Шефлър е предложил не само визуализация на описаното в текста, но и е допълнил историята с камини, часовници в кутии, кресла, стари цигулки и какво ли още не. Достатъчно е да показвате предметите и да ги назовавате – картинният речник вече работи.

Книгата е подходяща за деца от 1,5–2 г. нагоре заради капачетата – те са малко по-крехки от други подобни издания и лесно могат да бъдат откъснати. Иначе текстът и илюстрациите ще се харесат и на по-малките.

Зайка иска да поспи

„В креслото Зайка сладичко се сви.

Очи затваря. Много й се спи!

Но вън се чува трясък: дум-дум-дум!

Мечокът Бари вдига страшен шум.“

Зайка е решена да подремне, но съседите й са на друго мнение. Мечокът ремонтира нещо, мишлетата свирят джаз, Лисан цепи дърва, а съседът Коста звъни с велосипеда си. Изнервената Зайка опитва да поспи дори навън, под сянката на дървото, но удря на камък. Тогава съседите й решават да се извинят, като я приспят с нежна песен.

Игровият модел, обичан от децата, при който действието се повтаря отново и отново, ще гарантира многократно четене на текста. Капачетата допълват удоволствието от четенето, а трогателният финал може да бъде използван за приспиване на уморени мъници.

Прасенце, бързо намери ме!

Следващата книга извежда детето извън дома и го запознава с различни животни. Доналдсън отново е заложила на играта „Търси и намери“, а главен „изчезнал“ в приказката е кокошката. Тя предлага на прасето Рози да поиграят на криеница.

Докато търси кокошката, прасенцето постепенно намира кос, заек, катерица, съсел и язовец. Най-накрая всички животни си устройват пикник, за да отпразнуват веселото забавление.

И тази история наподобява модела на приказка с верижка (като „Дядо вади ряпа“) – непрекъснато повтарящото се действие и нарастването на очакването, прибавянето на нови герои, които не са обекта на търсенето и кулминацията, която провокира звънкия детски смях.

При „Прасенце, бързо намери ме!“ капачетата са градински порти с прегради, прострян чаршаф, розов храст с дупка по средата. Те са малко по-нежни от останалите и, ако детето е съвсем малко, вероятно няма да устоят дълго. Само заради това, а и заради видовете животни (язовец, съсел, кос) може да се определи за деца от 2 г. нагоре, макар подобно възрастово разделение да е строго индивидуално и да зависи от самото дете.

Мечето пише писъмца

От четирите книги, тази е за подходяща за слушателите, които вече броят и се вълнуват от игри с приятели (обикновено от 3 г. нагоре).

„Мечето пише кратки писъмца – 

едно, две, три. Готови са, ура!

Виж! Кой живее във това дърво?

За него май е първото писмо.“

Мечето разнася писма на приятелите си, като Доналдсън въвежда обратното броене от 3 до 0. Животните отварят пликовете, в които се крие важна новина – покана за рожден ден. Главният герой забърква кекс с шоколад, а накрая приятелите му пристигат, за да празнуват заедно.

Историята е мила, забавна и се хареса дори на моя почти 6-годишен син, макар да е най-подходяща за децата от 2,5 до 4 г. Въвеждането на обратното броене и значението на нулата е важно за полагането на основите на математическите умения, а съвместните игри и празници подпомагат детето да осъзнае принадлежността си към една по-широка група, отвъд членовете на семейството.

Единственият минус за част от родителите, ревностни почитатели на илюстратора, би била грешката при изписването на името му. Безспорно Аксел не е Алекс, но този пропуск доказва коварството на четящото око – при многократната проверка най-често се допускат именно подобни грешки заради начина, по който четем и по който мозъкът ни обработва информацията. А тъй като Аксел не е често срещано име у нас, аз лично от години проверявам буква по буква всичките си материали, в които се налага да го изписвам (обикновено поне на едно място съм го изписала погрешно). Признавам, на мен също ми „вади очите“ грешката, но практиката ми е показала, че децата изобщо не си правят труда да запомнят такива подробности. А вариантът да бъде бракуван цял тираж и да чакам 1,5 или 2 години за ново съвместно производство, никак не ми допада.

По-важно е да се обърне внимание на превода на Христина Петрова. Тъй като излизат несметно количество „бебешки книжки“ с нескопосани преводи, винаги ми прави впечатление вниманието и уважението на преводача към най-малките в подобни издания. Пренебрежителното схващане, че „книги с пет изречения могат да бъдат преведени от всеки“, са не само погрешни, но и вредни. Особено ако оригиналният текст е в мерена реч и следва специални модели за подпомагане на детското развитие. Христина Петрова е постигнала съвършени резултати при превода и по нищо не отстъпва на работата на Мария Донева, която превежда книгите за по-големи и е задала високи очаквания у българските читатели на Джулия Доналдсън.

Ако търсите още подобни поредици, проверете и тази за зайчето Чарли на Ротраут Сузане Бернер.

 

 Книгите ще откриете в сайта на издателството и в Ozone.bg с код DK19.

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да търсим точните книги за Вашето дете.