Като малка баба ми разказваше приказката за Маша и Мечока, а когато свършеше, отново и отново я молех да започне отначало…
Зарадвах се да видя, че страхотният Любомир Николов е решил да вдъхне нов живот не само на тази любима моя приказка, но и на други, събирайки ги в поредицата “Приказки любими в рими”. Какво се е получило ли? Чудни стихове, допълнени от красивите илюстрации на Стелияна Донева, които всяко мъниче ще заобича.
Ако не знаете приказката за Маша и Мечока, в най-общи линии сюжетът е такъв: Маша отива в гората с приятелчетата си, но по непонятни причини се изгубва. Докато се лута и търси път към вкъщи, тя попада на къщурка – малка, схлупена и много мръсна. Момичето разтребва и сготвя каша за стопанина, който се оказва стар мечок. Той толкова харесва идеята някой да се грижи за него, че решава да задържи Маша при себе си. Тя обаче, като истинска хитруша, намира начин да се измъкне и да се върне при баба и дядо.
Няма как да ви преразкажа стиховете, творение на Любомир Николов, затова ще ви покажа мъничко от тях:
“На зелената морава
край вековната дъбрава
в къщичка с перденца бели
баба с дядо си живели.
Като птичка лекокрила
с песнички ги веселила
Маша, малката умница –
тяхна внучка хубавица.”
Приказките са прекрасен начин децата да изследват света и да се преборят с част от детските си страхове. А ако историята е облечена в рими – празникът е двоен!
