Приказка за вълшебната флейта
Преди около месец се появи неземна красавица. Нежните й страници успокоиха сетивата ми, музиката й докосна душата ми, а приказната история ме плени в лунни окови, по-здрави от стомана. И ако все още не сте се досетили коя е новата ми любима, няма да ви измъчвам.
Нека ви разкажа “Приказка за вълшебната флейта”, създадена от Волфганг Амадеус Моцарт и с либретото на Емануел Шиканедер, преведена от проф. Борис Парашкевов и адаптирана от Юлия Спиридонова.
Класическото произведение на Моцарт разказва любопитната история на принц Тамино и принцеса Памина. Те не се познават, но съдбата ги събира, щом Тамино е ранен и е открит от придворните дами на Царицата на нощта. Тя му показва портрет на отвлечената си дъщеря Памина, пленена от великия маг Зарастро, а младият момък няма какво да направи, освен да се влюби до полуда!
В трудното изпитание по пътя към Памина принцът е съпровождан от ловеца Папагено – лаком и бъбрив страхливец, който се препитава с улова си и мечтае за млада женичка, с която да прекарва дните си. Двамата с Тамино трябва да достигнат до двореца на Зарастро и да освободят пленницата.
Пътят им е осеян с редица изпитания: мавърът Моностатос (тайно влюбен в девойката), клопката на лабиринта, странните предизвикателства на Зарастро пред младите и най-силното изпитание – това на истинската любов. Ще съумеят ли Тамино и Памина да се съберат и да преборят коварните планове на неподозирани врагове? Какво ще донесе съдбата на Папагено и къде изчезва Царицата на нощта, ще разберете от великолепната “Приказка за вълшебната флейта”.
Идеята за книгата хрумва на младата оперна певица Ина Кънчева, основател на фондация “Културни перспективи”. Запленена от традициите на австрийците да поднасят на децата от най-ранна възраст класическите произведения по достъпен начин, тя решава да създаде уникален и чисто български мултимедиен продукт, посветен на едно от най-популярните музикални произведения – “Вълшебната флейта” на Моцарт.
Ако трябва да съм честна, книгата наистина е изумителна и се отличава със следното:
– оригинален превод от старонемски на либретото на Емануел Шиканедер, дело на проф. Парашкевов;
– адаптация на текста и превръщането му в приключението на близнаците Филип и Ники от Юлия Спиридонова;
– изумителни илюстрации на Пенко Гелев, в които героите сякаш живеят на страниците на книгата;
– компакт-диск с аудиодраматизация, поднесена от някои от най-добрите ни артисти като Мариус Донкин, Бойка Велкова, Силвия Лулчева;
– някои от най-известните музикални извадки от операта в изпълнение на симфоничния оркестър на БНР с диригент маестро Емил Табаков…
На представянето на книгата разбрах, че завършването й е отнело две години. И, честно казано, въпреки ропота на мнозина, че била скъпа и недостъпна, цената изобщо не ме спря да се сдобия с тази красавица, която да украси домашната ми библиотека.
Твърдите й корици, шумоленето на скъпата хартия и пленителната история ме карат да се усмихвам всеки път, щом погледна към “Приказка за вълшебната флейта”. А не е ли това смисълът на книгите – да печелят любовта ти от първия поглед, от първата буква?