Поздрав най-сърдечен: Сребърна приказалка

Помолихме писателката Мая Дългъчева да отправи поздрав или предизвикателство към своите малки читатели. Както може да се очаква от писател като нея, тя ни изпрати и поздрав, и предизвикателство, съчетани в едно. 

С особена радост споделяме нейната “Сребърна приказалка”, допълнена с илюстрация от от художничката Капка Кънева. Приказната история в мерена реч ще е част от бъдещо обновено издание на обичаните “Пъстри приказалки”, издадени преди повече от 10 години:

Подготвих едно ново и допълнено издание на моите „Пъстри приказалки“, но в тази ситуация не е ясно кога книгата ще бъде готова и отпечатана.

Споделям една от новите си приказалки тук със следната идея – всеки, който иска, може да опита да се превърне в неин художник и издател. Имам предвид – да избере предпочитан формат и хартия, да разпредели текста по страници, да ги илюстрира, да ги подвърже и изработи корица, да си направи една малка книжка у дома.

В илюстрацията могат да бъдат ползвани всякакви техники и материали – и моливи, и бои, и изрезки от списания, даже пайети и сребърни конци! В изработването може да се включи всеки вкъщи, който има желание да сподели няколко часа творческа карантина.

Снимки на вашето уникално издание в един-единствен екземпляр може да изпратите на сайта “Детски книги”, където ще бъдат публикувани, за да им се радват повече хора. Приятни мигове с моята

Сребърна приказалка

Паячето си тъче. И подире му тече,

тъничка като надежда, нишка от сребриста прежда.

Върху нея се клатушка капка с натежала гушка,

а след нея още пет се пързулнаха подред.

Паячето бърза, бърза – сръчно нишката завърза –

сребърната огърлица е за леля гургулица!

Паячето продължава – има план да изпълнява:

дълга сребърна кордела върза на една капела,

шал за шипката свенлива – призори да не настива,

бабата на таралежа се сдоби с пазарска мрежа…

Метна лятно одеяло върху зайчето заспало.

И намордник за мецана, че е лакома, горкана,

то засука от коприна – там, на педя от пчелина!

За прадядо си – хамак, за плашилото – мустак,

след това от бряг до бряг то изплете въжен мост  –

в случай че намине гост.

Тайни паешки пътечки, възелчета и пресечки:

нежен и невидим труд – тих, невзрачен, непрочут.

Само нощем, щом луната се търкулне над полята,

бухалът очи навежда – толкова сияйна прежда

по ливади и поляни, по дерета и балкани!

Гледа тази плетеница ококорената птица –

цялата планета свети от ламета и пайети!

А нощта – тик-так – тече… Паячето си тъче –

тънко сребърно конче блесна в кичура на мама.

Ала да й казвам ня-ма!


Ако решите да изпълните предизвикателството, отправено към вас от Мая Дългъчева, изпращайте ни снимки на творенията на имейл igra@detskiknigi.com или като съобщение във Фейсбук страницата ни, а ние ще ги публикуваме в специален виртуален албум. Ако пожелаете да изпишем името и възрастта на твореца, посочете ги в писмото си до нас.