Всеки, който някога се е докосвал до необикновения свят на животните, знае, че те са добри учители. Наблюдавайки приспособленията, привичките и начините им за общуване, ние, хората, черпим пример как да оцеляваме при определени условия, да пестим енергия и да използваме природните ресурси по оптимален начин.
С това се занимава младата наука бионика, спомената във “Ветман и неговите бионични животни” (изд. “Noble Star Books”). Днешният разговор обаче е за една друга, не по-малко увлекателна книга – “Животни строители” от Кристиан Дорион и Йежи Юн (изд. “Пан”).
Какво ще откриете в нея?
“Гласове от зеления свят”, но с животни! Бобърът и неговите пернати, власати, опашати и черупчести приятели разказват за своите завидни строителни умения – скромно, но информативно. Споделят подробности за дизайна на домовете си, за използваните материали, за забележителните си постройки и вентилационните им системи. Книгата е подредена в няколко части – “Конструиране”, “Материали”, “Форми”, “Енергия”, “Вода” + 6 раздела, посветени на определени животни и техните творения.
По какво си приличат туканът и черноопашатият заек? А термитите и гъбата венерина кошница?
Прочетете и ще разберете!
Прочит под лупа
Сред предимствата на “Животни строители”, е, че не е просто сбор от случайни интересни факти. Книгата разглежда всякакви животински видове – пълзящи, летящи и подскокливи, населяващи най-разнообразни територии от джунглата до пустинята. Лесно е да намерим пресечните точки между природната среда и цивилизацията – между парниците на “Идън” във Великобритания и пчелните килийки, Музея на изящното изкуство в Сингапур и лотосите, търговския център “Истгейт” в Зимбабве и термитите…
Преводът е дело на Юлия Цветкова и определено е приятен. Текстът изобилства от популярни поговорки, адаптирани към конкретно животно, които ще развеселят опитния читател (като “Една мравка колония не прави.”). На места се забелязват непоследователни преводачески решения – “строителното училище” става “строителния университет”, а и насилената рима в уводните текстчета е можела да се избегне. И все пак нищо от това не разваля удоволствието от четенето.
При все големия си формат, книгата е с доста ситен шрифт, а черните букви върху хладни цветове не благоприятстват четивността. Това е един от компромисите, които правим, за да четем книги с толкова едри и многобройни илюстрации (да си спомним енциклопедиите на Пьотр Соха!).
Сред илюстрациите има един особено симпатичен детайл – купчинки с книги, нарисувани тук и там като деликатно, но красноречиво послание за важността на четенето.
Идеи за разговори и занимания
-> В края на книгата животните присъстват на церемония по награждаване. Попитайте децата кое животно биха наградили и за какви негови качества.
-> Направете си филтър според указанията. Това е добър начин да въведете темата за замърсяването на водните басейни и липсата на чиста питейна вода в някои региони.
-> Излезте навън и изследвайте заедно парче земя. Съберете материали от него и ги сортирайте според схемата в книгата. Кои имат природен произход и кои са дошли от хората?
-> Проучете екологичните опаковки (България също може да се похвали с такива – като “Biomyc”, която произвежда изолации за пратки от гъбен мицел, или “Cupfee”, която създава ядливи чашки за кафе на крак). Можете ли да измислите подобна опаковка заедно?
-> Предложете на своя читател още книги за проектиране и изграждане – като “Как са построени чудесата на света?” на изд. “Пан” и “Как се строи къща” на изд. “Миранда”.
Теми: строителство, животни, адаптация, бионика
