„По-зла от вълк“ – разговор за тормоза
Вие страхувате ли се от вълци? От онези в приказките, които плашат трите прасенца, изяждат козлетата и глътват Червената шапчица? Или от онези, които се разхождат в горите? А може би от другите, които живеят вътре в нас?
„По-зла от вълк“ е история за вълците вътре в нас, за острите зъби, скрити в челюстите ни, но и за способността ни да ги управляваме.
В „По-зла от вълк“ (издателство „Панда“) Амели Жаво ни разказва за малката Шарлот, която среща истински хищник в училище – съученичката си Агнес. Като всеки вълк, Агнес си има глутница от верни приятели, в чиято компания става още по-страшна и силна.
Шарлот разбира, че вълците в нас растат, стават по-големи и намират жертвите си навсякъде. А зъбите им тракат и хапят за какво ли не – заради роклята, заради очилата, заради косата.
„Но през междучасието тя се преобразяваше. Показваше си зъбите и ми се подиграваше.
Глутницата й от супер приятелки се забавляваше.“
Шарлот започва да се променя. От усмихнато и весело дете, лека-полека се превръща в момиченце, което не може да се отпусне, да се посмее, да поиграе. И още по-лошо, започва да се чувства виновна.
„Ако ни изпортиш, няма никога повече да играем с теб! Шарлота-порта!“
И ето че един ден Шарлот също решава да пусне навън вълка в себе си. Защото хищниците могат да бъде опасни и страшни, ала едва ли има нещо по-страшно от това да си сам.
„…нощите с луна са най-подходящото време за преобразяване. Реших, че аз също мога да стана вълк, за да се харесам на Агнес.“
Шарлот разбира, че и това не е лесно и в никакъв случай не й помага да се почувства по-добре. Тогава се осмелява да се обърне към своята майка, да получи необходимите помощ и подкрепа.
„По-зла от вълк” успява по простичък начин да улови различните нюанси на тормоза между децата – подигравките, постоянната тревожност, порива да се скриеш и да избягаш, депресията, неувереността в себе си, желанието да намериш приятели, решението да станеш насилник, за да не насилват теб.
Накрая предлага и утешението, че за всяко нещо си има причина, че всеки има на чия обич да се облегне, а също и че решение може да се намери!
Книгата безспорно би помогнала на децата, стоящи от двете страни на тормоза, да разберат по-добре какво се случва, а и да намерят думи, с които да облекат чувствата си. Защото доста често подобни действия остават разтворени в тишина, отвъд която бушуват мисли и емоции, трудни за преглъщане.
Тя обаче е и чудесен начин да поговорите с детето си за насилието и тормоза в училище и на улицата. Истината е, че той съществува, децата ни ще го срещнат и при тази среща е хубаво да знаят какво виждат и как да противостоят.
„По-зла от вълк“ не осъжда глутницата. Всеки има нужда да се обгради с приятели и да се чувства сигурен. Важното е да помним, че можем както да пуснем вълка на свобода, така и да го укротим и превърнем в един по-спокоен спътник.
Книгата е с чудесните илюстрации с акварел и молив на Аник Масон. Те предават ясно посланията на авторката и отключват у децата размишления по темата за тормоза. Преводът от френски език е на Сибила Алексова. Изданието е с голям квадратен формат, твърди корици и плътна хартия. Книгата е подходяща за деца от 5 години нагоре и е особено полезна за обсъждане в читателски клубове и в часовете по извънкласни дейности.
