PISA 2022: проблеми и решения

На всеки три години Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) провежда мащабно изследване чрез програмата си за международно оценяване на учениците (PISA). Изследването измерва уменията на 15-годишните да използват своите знания по четене, математика и науки, за да посрещат предизвикателствата в реалния живот. 

Днес бяха обявени данните от последното проучване, проведено през 2022 г. в 81 държави. България участва за седми път с 6107 деца от 202 училища. Настоящата извадка представлява около 53 400 ученици или приблизително 80% от броя на деветокласниците у нас. Резултатите са най-ниските, отчитани в страната ни до момента.

Какъв е проблемът?

Процентът на българските ученици, лишени от базови умения за четене, се увеличава. При 47% през 2018 г. вече имаме 53% млади хора, които не могат да осмислят добре какво четат. Тази стойност е повече от два пъти под минимума, зададен от ОИСР, и означава, че масово децата не могат да идентифицират основната идея в текст с умерена дължина, да намират информация въз основа на ясни критерии и да разсъждават върху целта и формата на написаното. Едва 2% от деветокласниците ни са показали, че могат да вникват в дълги текстове, да тълкуват абстрактни понятия и да правят разграничение между факт и мнение спрямо съдържанието или източника на информация.

Горната графика изобразява представянето на българските ученици по математика, четене и природни науки. Видимият спад в годините достига своята кулминация през 2022 г., когато дърпаме назад със, съответно, 19, 16 и 3 пункта. Но реалното изражение на проблема е много по-сериозно и то касае всички сфери на обществения живот, от които младежите са и ще бъдат част.

Има ли решение?

Според лонгитюдни изследвания, негативните резултати на 15-годишните не са свързани само с учебната програма и случващото се в училище. Те са последствие от липсата на цялостно разбиране за значението на четенето от самото раждане. Четенето на глас от родителите на децата им, наличието на книги в дома, достъпът до книги от ранна възраст в библиотеките, наличието на библиотеки в детските градини – всички тези фактори влияят пряко върху подготовката на децата за училище.

Поради липсата на адекватна оценка на всички фактори, промяната на ниво образователна система няма да доведе до очаквания резултат, ако не е съпроводена от промяна на ниво общество.

Решенията, които предлагаме, се фокусират именно върху промяната на обществените нагласи:

1) Осмисляне ролята на четенето като основен фактор за развитие на функционалната грамотност. Подкрепата на проучвания, кампании и инициативи, свързани с четенето и грамотността, следва да се припознае като приоритет №1 от представителите на бизнеса, властите, (не)правителствените организации. Родители, директори и педагози трябва да работят съвместно и целенасочено за укрепване на връзката между децата и книгите.

2) Изграждане на инфраструктура на четенето. Това е една от точките, заложени в плана на Националния пакт за четенето, учреден на 17.11. от фондация „Детски книги“, фондация „Четене“ – България, сдружение „Книги и четене“, фондация „Глобални библиотеки – България“, Българска библиотечно-инфомационна асоциация, Асоциация „Българска книга“ и Национален център за книгата при НДК.

3) Въвеждане на национална програма за първа книга за всяко новородено. Пакетът с полезни ресурси за родители и първа бебешка книга има доказано положително въздействие за пълноценното развитие на децата. Достъпът до прецизно подбрани книги и материали още преди първата годинка е ключов за формирането на култура на четене, показва опитът на колегите ни от Германия, Финландия, Великобритания.

4) Основаване и подкрепа на библиотеки в детските градини и училищата. Много учебни заведения в страната не разполагат с библиотечен фонд, при други той е недобре зареден и не се обслужва от квалифициран специалист. Всяко училище в страната трябва да разполага с библиотека, удовлетворяваща нуждите на учениците.

Както и друг път сме казвали, проблемът с четенето не е само проблем с четенето. Цифрите, от своя страна, не са само цифри – зад тях стоят хиляди човешки съдби. И от нас, възрастните, зависи дали ще пренебрегнем стряскащата статистика, или ще я променим за своите деца.