Пътешествие през времето и пространството

Преди броени десетилетия бележитите автори на научна фантастика успяваха да грабнат и по-младата аудитория с някои от по-достъпните си произведения. Това беше вдъхновяващо не толкова заради тематиката на книгите, колкото заради доверието във възможностите и интелигентността на децата. С причина или не, част от съвременните заглавия за тийнейджъри са лесни за преглъщане, с опростена сюжетна линия и бледи езикови средства.

Новото издание на „Гънка във времето“ от Маделин Ленгъл (изд. „Ерове“) идва, за да ни напомни, че подрастващите заслужават да загърбим предразсъдъците си. Книгата не е толкова популярна у нас, но има класически статут в редица държави и е отличена с множество награди. Подобно на други обичани произведения, „Гънка във времето“ успява да предизвика възторг у едни и ненавист у други малко след публикуването си. В някои щати тя попада в списъка на забранени заглавия наред с „Хари Потър“.

Първите страници ни срещат с 13-годишната Мег Мъри –  умно момиче, което не успява да се впише в средата си и вечно се забърква в проблеми. Тя живее с близнаците Санди и Денис, твърде особеното 5-годишно братче Чарлз Уолъс и гениалната им майка. Господин Мъри, също велик учен, изчезва внезапно още когато Чарлз Уолъс е бебе. Оттогава насетне всеки в семейството опитва да запълни празнината и неизвестността посвоему. Но макар всички съседи да отправят съчувствени и любопитни погледи, госпожа Мъри твърдо вярва в завръщането на бащата.

Същата вечер, в която се запознаваме с Мег, навън фучи силен вятър и вилнее буря, къщата на семейство Мъри скърца заплашително и момичето слиза в кухнята, за да се успокои. Там вече я чака „слабоумният“ Чарлз Уолъс, малко по-късно идва майка им, а в дома им се спотайва и още някой. Чудатият Чарлз довежда от съседната стая г-жа Щоето – още по-чудата от него старица.

– Добре ли сте, г-жо Щоето?

– Ако имате някакъв мехлем, бих го нанесла върху достойнството си – отвърна старицата от пода.

Още на следващия ден Мег разбира, че животът й започва да се променя бързо и в съвсем неизвестна посока. Запознава се с Калвин О‘Кийф, ученик от горните класове, както и с г-жа Кое и г-жа Коя. От трите необикновени госпожи Мег научава за пътуването през времето и пространството и разбира, че по някакъв начин всичко е свързано с баща й.

Така Мег, Калвин и Чарлз Уолъс се отправят на космическо пътешествие отвъд познатите ни измерения. Те се сблъскват с Черната тъма – зла сила, която постепенно разстила влиянието си над различни планети, включително над Земята. В опит да спрат злото и да намерят господин Мъри, трите деца се изправят пред много опасности и непознати същества, въоръжени единствено с човешката си природа. Дали това ще е достатъчно?

За мен бе голяма чест да ме изберат за тази мисия. Направиха го заради уменията ми да се изразявам с думи и да се материализирам. Но разбира се, не можем да си приписваме заслуги заради дарбите си. Важното е как ги използваме.

„Гънка във времето“ съчетава научна фантастика, квантова физика, духовност и приключения по един завладяващ и достатъчно нагледен начин. Напомня ми за някои от книгите от незабравимата поредица „Галактика“ – с интересни научно-фантастични идеи, но с кратко и не твърде развито повествование. Именно липсата на задълбоченост в персонажите и измисления свят е и най-голямата слабост на романа. Още нещо, което изглежда донякъде наивно, е способността на героите да общуват свободно със създания от различни планети. Понякога това се случва вербално, а друг път чрез обмен на мисли и емоции. Възниква въпросът дали формулираме еднакви мисли и идеи, след като възприемаме света около нас толкова различно.

Наред с това обаче „Гънка във времето“ поставя пред читателите си изключително ценни теми. Една от тях е за различията. Всички възприемат Мег като не особено умна, Калвин като нахакан спортист, а Чарлз Уолъс като идиот, докато в действителност те просто не успяват да се интегрират в средата си. Жителите на една от планетите не притежават зрение, като вместо него използват други, неимоверно развити сетива. Интеракцията между тях и земляните е особено интересна и ни кара да се запитаме как осъзнаваме света, в какви категории го разбираме, как общуваме, как предаваме впечатленията си, колко сме свободни и ограничени от възприятията си.

На планетата Камазоц децата заварват население, изцяло лишено от собствена воля. Хората там изпълняват повелите на едно общо съзнание (ТО), което ги контролира и наставлява. Те изглеждат еднакво, държат се еднакво и не допускат отклонение от нормите си. Разбира се, препратката е към тоталитарните режими, актуални по времето на написване на книгата. Тук изборът е между свободата, съдържаща неизменно опасности и страдание, и сигурността, вървяща редом с подчинение.

Особено силна е идеята, че Злото не идва с топовен гърмеж, със знаме и с име, а се настанява сред нас неусетно, като ни кара да се чувстваме добре.

– Тук никой не страда – каза напевно Чарлз. – Никой не е нещастен.

– Но и никой не е щастлив – отвърна сериозно Мег. – Може би, ако от време на време не се чувстваш нещастен, няма как да разбереш какво е да си щастлив.

„Гънка във времето“ е първа част от поредицата „Време“, а второто заглавие от нея, „Вятър през вратата“, също е вече в книжарниците. Погъделичкайте умовете на децата си с тях!

Вижте книгата и през погледа на Вал Стоева.