Пътешествие през вълшебния свят на Туве Янсон и муминтроловете

Муминтроловете са симпатични, бели и закръглени създания, които не вземат живота си прекалено на сериозно. Те са дружелюбни, винаги готови за приключения и забава!

Светът им е населен с чудновати и различни същества – дребни, едри, слабички, обли, страхливи, шумни, замислени и сериозни, тъжни или весели. Свят, в който никой не се опитва да промени другите.

Книгите на Туве Янсон са наистина различни. Макар и весели, те са също така философски, ненатрапчиво и по мек начин мъдри. Героите се сблъскват с много трудности и възможности, като особено впечатление правят срещите им едни с други.

До скоро поредицата за муминтроловете не беше от широко познатите и известни издания в страната ни. С радост забелязвам, че в последните една-две години това не е вече така! Все по-често се повдига и въпросът в каква последователност трябва да се четат книгите и има ли изобщо такава.

Настоящата статия дава отговор именно на това. Въпреки че всяка  от деветте книги от поредицата е самостоятелна и завършена история и може да се чете отделно, си струва да се обърне внимание на въведените постепенно герои, както и на плавното развитие на авторовия стил.

И така, да започваме!

1. „Малките тролове и голямото наводнение“

Мама Муминка и Муминтрол пътуват през мрачна и страшна гора, в един несигурен свят в търсене на татко Мумин. Татко Мумин обича приключенията и свободния живот, затова, става ясно, е заминал на пътешествие с вечните скиталци – хатифнатите.

По пътя си, мама Муминка и Муминтрол попадат на малко животинче (в следващите книги то носи името Сниф), което се присъединява към групата им. Заедно те прекосяват враждебни блата и гори, измъкват се от огромна змия, срещат един чудноват възрастен господин и пленителна девойка със светещи коси. Накрая успяват да намерят татко Мумин и всички заживяват в прекрасната къща, която той е построил за семейството си.

Това е първата и най-кратка книга от поредицата. Стилът на Туве Янсон е все още плах, но и ярък. Илюстрациите са графични, както и в другите заглавия, но са и с известна разлика в рисунъка. Самите тролове, например, впоследствие търпят значително изменение. Тук са не толкова закръглени, а носовете им са по-тесни.

2. „Кометата идва“

Малко след като семейството на троловете и животинчето заживяват заедно, Муминтрол и Сниф откриват залив с перли и пещера, в която да ги скрият.

Междувременно се появява Мускусният плъх, който предсказва скорошен сблъсък с комета, летяща към Земята. Той насочва Муминтрол и Сниф към Обсерваторията в Самотните планини, където Професорите изучават небето и могат да кажат кога ще настъпи краят на света.

По пътя си към Самотните планини, двамата приятели срещат Снусмумрик, Снорк и госпожица Снорк (важни персонажи и в следващите книги от поредицата). Дали всички ще успеят да се върнат навреме в Муминската долина, за да посрещнат заедно края на дните?

Туве Янсон тук е по-смела в изказа и въображението си! Илюстрациите в стила си са тези, които сме свикнали да разпознаваме, макар самите муминтролове все още да са по-близки до първоначалния си облик от „Малките тролове и голямото наводнение“.

3. „Цилиндърът на магьосника“

Третата книга започва с приготовленията за зимен сън на муминското семейство и техните приятели. Това е първият и единствен път, когато Снусмумрик решава да спи заедно с всички други. В следващите книги потегля на самотни пътешествия преди семейството да заспи и се завръща в първите пролетни дни.

Муминтрол, Снусмумрик и Сниф намират случайно магьоснически цилиндър, напълно в неведение за вълшебните му сили. Следват множество извънредни, забавни и странни явления, като дори муминската къща се превръща в джунгла! А междувременно, магьосникът обикаля световете в търсене на цилиндъра си и най-вече на Кралския рубин…

В муминската долина пристигат Тофслата и Вифслата, носейки тайнствения си и вечно затворен куфар. Това, което не знаят другите, е, че вътре е именно Кралският рубин, откраднат от Мората.

„Цилиндърът на магьосника“ ни среща отново с Мускусния плъх, хатифнатите и Хемула, запознава ни с Мората (в старите издания – Мразката), която остава важен персонаж и в следващите книги.

В илюстративно отношение муминтроловете вече са почти в завършения си външен вид.

4. „Мемоарите на татко Мумин“

Татко Мумин е потънал в носталгични спомени за миналите си приключения и геройства. Накрая решава да напише своите мемоари, в които да разкаже за необикновената си младост.

Книгата е ключова в поредицата и действието се развива паралелно в миналото и в настоящето. Историята ни представя цяла плеяда герои – изобретателят Фредриксон  (най-добър приятел на татко Мумин), Пърхалчето и Кротенцето (родители на Сниф), Развейпрах (баща на Снусмумрик), дронтът Едвард, Мюмлата (майка на Снусмумрик) и многобройните й деца.

Историята завършва със среща между всички деца и техните загубени родители.

5. „Тайнството на юни“

Събудил се вулкан, който покрива долината със сажди, предизвиква огромни вълни и Муминската долина е наводнена! На муминското семейство, чиито членове вече са малката Мю и дъщерята на Мюмлата, се налага да изостави красивата си и уютна къща. Междувременно, те се натъкват на плаваща постройка, за която всички дълго вярват, че е нечий дом. Оказва се, че постройката е театър, отнесен от вълните, но в него е останал и се крие още някой…

Семейството и техните приятели биват разделени от най-разни обстоятелства и опасности, принудени сами да се справят с предизвикателствата. Снусмумрик се оказва единственият, който може да се погрижи за цели 24 деца; Муминтрол и госпожица Снорк са хвърлени в затвора, а мама и татко Мумин се опитват да поставят свое представление.

В „Тайнството на юни“ за пръв път се запознаваме с Филифьонката и Хомсчето – също важни герои от муминския свят. Срещаме се и с Мисата (която се появява в муминските комикси), театралната мишка Ема и научаваме повече за хемулите.

6. „Омагьосана зима“

Муминското семейство спи спокоен зимен сън, докато земята постепенно побелява. И тогава се случва нещо, което не се е случвало, откакто се е родил първият трол – Муминтрол се събужда! Той открива свят, в който любимото слънце не изгрява, всичко е потънало в сняг, въздухът е мразовит, а потайни и срамежливи твари бродят и се крият.

Муминтрол потъва в самота, докато не се запознава с Тоо-Тики (изключително ярък образ от муминския свят), която живее в плажната беседка на семейството.

От зимния си сън се събужда и Малката Мю, която, обаче, е очарована от необикновения сняг и се втурва към приключения! Междувременно, най-интересни и колоритни същества се стичат в муминската долина, търсейки топлина, подслон и…мармалад.

„Омагьосана зима“ е една от по-философските книги от серията, която подтиква към размисъл и отправяне на взора към себе си.

7. „Невидимото дете“ или „Приказки от Муминската долина“

В книгата са събрани самостоятелни истории с участието на различни герои от поредицата.

8. „Татко Мумин и морето“

Татко Мумин отново е завладян от приключенския си дух и е силно неудовлетворен от живота в къщата в Муминската долина. Затова убеждава семейството си да отпътуват с него по море към самотен остров, за да живеят в морски фар. Пристигайки там, те намират само пусто и тъжно място, както и един много намусен рибар.

Докато татко Мумин се опитва да стане Пазач на фара, мама Муминка се чувства все по-меланхолична на този гол остров, където не виреят цветя, и тъгува за дома. Накрая тя решава да нарисува Муминската долина по стените във фара и открива, че може да влиза в картините и да намира покой.

„Татко Мумин и морето“ се фокусира върху малко на брой герои, но хвърля светлина върху природата и чувствата на Мората. Книгата е също по-мрачна и приканваща към самовглъбеност.

9. „В края на ноември“

Действието се развива в последните дни на есента, точно преди наближаващата зима. Множество същества усещат напъпваща промяна в себе си и отиват в долината, за да посетят муминското семейство.

Филифьонката се опитва да се откъсне от самотата си и да се срещне с други хора; Хемулът вижда като безсмислена страстта си да колекционира; Снусмумрик търси вдъхновение за нови песни; Старчето иска да се разграничи от близките си, за които е просто един глух и оглупяващ възрастен човек; Мюмлата решава да посети малката си сестра; а Тофт се опитва да намери уют и покой.

Когато пристигат в долината, обаче, те разбират, че семейството е напуснало къщата. Така всички заживяват заедно в нея, докато чакат завръщането на троловете и се опитват да се справят с многобройните ситуации, в които характерите им се сблъскват.

„В края на ноември“ е последната книга от муминската серия. Тя е също по-мрачна, както и единствената, в която Мумините реално липсват. Вместо това, в нея фокусът е върху преживяванията на другите персонажи.

За да добиете още по-задълбочена представа за света на мумините, прегледайте и отзивите за книгите, подготвени от Вал и Лора през годините. Запознайте се с героите и в малките статии, посветени на всеки от тях.

Както и да изберете да подходите към книгите  – приятно четене!

 

Вземете книгата с код DK19 от

Ozone.bg или Booklover.bg

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.