Фууиит, Воорт, Мооуут, Уоофоойуу.
Не сте ги чували тези имена? Глупости! Помислете пак!
Вчера реших да прескоча набързо до една страна. Страна, през която всички сме минавали „транзит”, но не винаги й обръщаме голямо внимание. Страна, в която привидно всичко изглежда здраво стъпило, т.е. вкоренило се в земята, а в действителност…
За страната на дърветата говоря. И за пътешествието на едно малко и леко скучаещо момченце в нея, описана в книжката на Жан-Мари Гюстав льо Клезио.
Не очаквайте да прочетете многотомни истории за пирати, грабливи птици или диви животни. По-скоро се потопете в прохладната зеленина на дървесния мъх, погледнете очи в очи(!) вековните дървета и ги опитомете. Точно така!
А после, когато сте разбрали от Хихуит („малко човече” на дървесния език) за какво си говорят дърветата и защо е хубаво да ги разбираме, потанцувайте с младата фиданка и до нови срещи 🙂
