Първите издания на Андерсен на български език

Славата на Ханс Кристиан Андерсен като приказник № 1 не подминава и България. Катя Кирилова проучи кои са първите издания на датския писател у нас:

Най-напред текстове на Ханс Кристиан Андерсен се включват в някои периодични издания в първите години след Освобождението – в  сп. „Наука” (кн. 6 от 1881 г., „Приказка за свинята” – откъс от романа „I sverige” в превод на П. Р. Славейков) и във вестник „Марица” (бр. 445 от 14 януари 1883 г. – „Новите дрехи на царя”). Малко по-късно същите преводи са включени в изключително популярната „Българска христоматия” (I част, 1884 г.), съставена от Иван Вазов и Константин Величков, придружени с кратък разказ за живота на Андерсен и висока оценка за творчеството му.

Интересен факт е, че първите самостоятелни издания на Андерсен у нас се появяват в провинцията. Така през 1893 г. в Добрич е отпечатана първата книжка с неговата приказка „Славеят” под заглавие: „Исторически разказ за първобитний „Славей” и китайския император”. На титулната страница е посочено още: превел от руски Б. Н. Балкански (учител от Добричкото учебно окръжие), Добрич, Скоропечатница „Опит”. Обемът на изданието е 24 страници, без илюстрации и украсителни елементи. В началото е поместен предговор от преводача „Към читателите” с дата 26 януари 1893 г. Ето какво съдържа той:

„От настоящия си малък трудец, с когото за пръв път излизам на книжовното поле, надеж се, че г.г. читателите и читателките ще останат доста благодарни, и че с това ще ми се даде възможност да се въодушевя за по-нататъшни предприятия. Колкото за недостатъците, които могат да се срещнат в книжката ми, оставям на просветените по тази част дейци, да обсъдят и докладят, за което крайно ще им благодаря”.

Следващото самостоятелно издание на Андерсен се отпечатва във Враца през 1895 г. То е втората книжка от поредицата „Нашата библиотека”. Титулната страница носи следната информация: „Историята на една майка, Може ли да има в това някакво съмнение? Прикаски от Андерсен и Сиромашията (полска народна приказка)”, превел Ив. Ст. Андрейчин, Враца, Кооперативна печатница „Съюз”. Същата информация е повторена на корицата, която е  мека на зелена хартия. Изданието не съдържа илюстрации, а само скромни украсителни елементи.

През 1896 г. отново в превод на Ив. Ст. Андрейчин излиза първият сборник с приказки на Андерсен. Титулната му страница съдържа следната информация: „Х. К. Андерсен. Избрани прикаски (с портрета и биографията на автора), преведени от Ив. Ст. Андрейчин, София, 1896 г.”. Сборникът съдържа 27 приказки на Андесен в обем 127 страници. В началото му е поместен предговора „За книгата и превода”, в която се мотивира подобно издание:

„… превеждат се на чужди езици ония безсмъртни творения, които по своята форма и по своето съдържание представляват нещо съвършено и спечелват вниманието на целия четящ свят. Приказките на Х. К. Андерсен са една от тези книги. За тях говори всемирната им известност, съществуването им на повече от двайсет езика – дори на арабски и еверейски – и най-после сами те говорят за себе си. Чудесното перо на автора е оживило всичко, до което неговата мисъл се е допряла. Вие ще видите, като от един магически фенер, всичко това, което ви заобикаля, да живее, да диша, да се радва, да тъжи, да пее, да плаче…”.

До края на XIX век излизат още две книжки с приказки на Андерсен, включени в поредицата „Илюстрована библиотека от приказки”. Под №8 в нея е „Славейче, Безобразното пате” (превод от руски с 5 рисунки, портрета и живота на автора, цена 30 стотинки, Шумен, печ. на Вл. Р. Блъсков), а в №9 от поредицата са включени „Дивите лебеди”, „Огнивото” – с 8 рисунки и обем 64 стр. В началото на следващия век (1901 г.) е издадена „Китчица от четири приказки” (превел от руския превод на Марко Вовчек, Д. Н. Мутафов, Варна, печ. на К. Николов). В нея са включени: „Дванадесетте пътници”, „Медният глиган”, „Глупавият Иванчо” и „Какво съмнение има тук?”.

През 1908 г. излиза още един сборник с приказки, иницииран от Ив. Ст. Андрейчин, включен в „Приказнична библиотека” – „Приказките на Х. К. Андерсен” (с портрета, биографията на автора и илюстрации), прев. под редакцията на Ив. Ст. Андрейчин. Издава интернационалната книжарница Ив. Х. Николов, София, 1908”. В началото е включен предговора „За книгата и превода”, в който се казва, че предложеното издание е пълно.

Това е цял подвиг от страна на издателя – в едно време, когато тъй малко се чете, и книгите имат цена само като материали за овиване на покупки… Дано не се разкае за своето предприятие!”

Приказките на Андересен все по-често стават част от популярните поредици за деца. Те са включени в библиотека „Детска радост”, в библиотеката на сп. „Картинна галерия за деца и юноши”, в „Юношеска евтина библиотека”, в библиотека „Слънчеви лъчи”, която е първата ни поредица за деца след Освобождението. Интересен факт е, че Андерсенови приказки присъстват и в „Походна войнишка библиотека”, в която под № 26 през 1917 г. са издадени „Малката морска царица”, „Ела”, „Славей”, „Дивите лебеди”, „Новите дрехи на царя” и „Каквото и да направи дядо, все е хубаво” в обем 124 страници.

Любопитно е как е преведен познатият ни днес „Оле-затвори очички”. В книжка 11 от поредица „Слънчеви лъчи” на книгоиздателство „Александър Паскалев” с уредник Александър Спасов и редактор Елин Пелин, той е издаден като „Сънчо-дремчо”, а преводът и адаптацията са на Иван Кръстев. Други забавно звучащи днес моменти от първите преводи на Андерсен са: „Хвърчащият ковчег”, танцувачка (за балерината от „Храбрия оловен войник”, „Малката морска царица (за „Малката русалка”), „Голям Колю, малък Колю” ( за „Големия Ханс и малкия Ханс”), „Безобразното пате” (за „Грозното пате”),  „Кутренка” (за „Палечка”) и др.

В една от най-популярните поредици „Юношеска евтина библиотека” на издателство „Казанлъшка долина” – София, приказките на Андерсен са от най-често издаваните. В началото са отпечатани 19 книжки на Братя Грим, а след това 16 на Х. К. Андерсен („Свинарят”, „Щъркели”, „Каквото направи дядо, все е хубаво”, „Голям Колю и малък Колю”, „Малката кибритопродавачка”, „Грозното пате”, „Сънчец”, „Славеят”, „Новите дрехи на царя”, „Хвърчащият ковчег”, „Огнивото”, „Маргаритката”, „Кутренка”, „Сакатото”, „Ангелът”, „Историята на една майка”, „Храбрият оловен войник”).

За пръв път особено внимание на илюстрациите към приказките на Андерсен се обръща в библиотеката на сп. „Картинна галерия за деца и юноши”, където под № 7 през 1910 г. е включена „Снежната царица”. Тя е преведена от английски от Д. Мавров с включени „20 изящни художествени картини в текста и с портрета и биографията на автора”. Илюстрациите са на датския професор Ханс Тегнер, спечелил световна слава с тях. Други изключително популярни и използвани у нас са илюстрациите на Хелън Страти, а от родните илюстратори най-запомнящи се са тези на Вадим Лазаркевич, Борис Ангелушев и Любен Зидаров.

Елена Фурнаджиева, която е автор на най-задълбочените проучвания над преводите и изданията на Андерсен у нас посочва, че до 1944 г. са издадени общо 74 негови тома в 306 300 екземпляра при среден тираж 4060. В периода от 1945 до 1990 г. според изследванията й са издадени 38 книги на български език и 7 на други езици в общ тираж 2 047 539 екземпляра и среден тираж 40 950.

Автор на рубриката “Книжен прашец”: Катя Кирилова

e-mail: k.kirilova@detskiknigi.com