„Операция „Зайче“ и тайната на вълшебните ключове

operatsiya zaycheПо ред причини, които засега ще ви спестя, зайците са сред любимите ми животни. Когато на българския книжен пазар се появи книга със заглавие „Операция „Зайче“ (изд. „Рибка“), нямаше как, рано или късно, да не я докопам.

Оказа се любов от първо заглавие и първо разлистване! Книжката на Сали Гарднър е забавна с всички остроумни моменти и шеметни приключения на главните герои. Поучителна е заради мъдростта, с която е разказана, и е красива с вдъхновяващите илюстрации на Дейвид Робъртс.

Емили Воул е любознателно, находчиво и смело момиче, а нелеката й съдба доста прилича на тази на Пепеляшка. Поне в началото на книгата…

Най-голямата разлика е, че в приказката феите помагат на бедното момиче, а в „Операция „Зайче“ Емили си помага сама и даже поема тежката задача да спаси целия фейски свят от злата вещица Харпела.

Преди човешкият свят ни защитаваше, точно както и ние защитавахме хората. Но все по-малко хора вярват в нас и нашата сила отслабна, а тази на Харпела се умножи.

Малката Емили открива смисъла на света и надеждата в единствената книжка с приказки, която притежава, и постепенно намира своето призвание – да разплита мистерии, да разгадава гатанки и да открива отдавна изгубени неща, за да може един ден да „разкрие тайната за своите изчезнали родители“.

Но преди да завърши грандиозния си план, Емили трябва да стане повелителка на ключовете, да научи  как се хваща вещица и къде са скрити крилете на феите.

Сигурно се питате дали всичко това е по силите на едно обикновено момиче? Не зная, но едно е сигурно – че трябва да вярваш в доброто и че и най-дългото пътуване започва с една-единствена крачка.

Къде са зайците в тази история? Ще ги намерите сами. Мога само да издам, че са пухкави и розови (има и няколко оранжеви). 😉

P.S. Искрени благодарности на екипа на издателство „Рибка“ и на преводача Богдан Русев за техния професионализъм! Четенето на това малко бижу, наречено „Операция „Зайче“, е истинско удоволствие. Щастлива съм, че на българския пазар има такива детски книжки и че с тях си напомням защо не искам да пораствам.

Ревюто е публикувано за първи път в “Аз чета“.

Не пропускайте и ревюто на Вал, както и ревютата ни за другите книги на Сали Гарднър – „Момчето, което можеше да лети”, „Момчето с крака като светкавици”  и “Пепеляшка”.

Автор: Цветомира Дукова