Образование за трансформиране
Всеки септември от 1945 г. насам Организацията на обединените нации провежда своето Общо събрание. Приоритетна тема в дискусиите на световните лидери е образованието. През 2022 г. новините от тази сфера са особено притеснителни. Според данни на УНИЦЕФ мащабът на учебната криза се увеличава драстично с всяка изминала година. Функционалната грамотност бележи спад с 12% спрямо предишните измервания. Ако говорим с примери, това изглежда по следния начин: Едва една трета от 10-годишните деца в света могат да прочетат и осмислят най-обикновен писмен текст.
Пандемията и учебната криза
Един от факторите, допринесли за задълбочаването на образователната криза, е COVID-19. В предходни статии обърнахме внимание на влиянието на социалната изолация върху речевото развитие и върху обучителните умения на децата. Цитираните изследвания са чуждестранни, но проблемите, маркирани в тях, се проявяват и у нас. Цифрите говорят, че всяко пето дете в България е влошило успеха си вследствие на затварянето на училищата, а близо 120 000 са в риск от отпадане от системата.
Изпълнителният директор на УНИЦЕФ Катрин Ръсел обобщава случващото се така:
„Трябва да обърнем настоящите тенденции или да се изправим пред последствията от това да не успеем да образоваме цяло едно поколение. Ниските нива на образованост днес означават по-малко възможности утре.“
Нещо повече – ниските нива на образованост са основен фактор за поколенческата бедност и неравенството, от които, пряко или косвено, страда цялото общество.
Бедност и неравенство –> липса на функционална грамотност –> бедност и неравенство
Според официалната статистика всяко шесто дете в България не посещава училище, а близо 10 000 деца с увреждания и със специални потребности са извън образователната система. Това са сериозни предпоставки за увеличаване на неграмотността, а оттам – за влошаване качеството на живот.
Неумението за справяне с елементарни житейски казуси, ниската обща култура, липсата на достоверно здравно, полово, психологическо познание може да навреди на подрастващите и да увеличи проблемите, пред които се изправят всеки ден.
Българката Мария Александрова, застъпник на УНИЦЕФ за приобщаващо образование, е единственият млад човек от Европа, участвал в тазгодишния дебат с Генералния секретар на ООН. Тя подчерта, че за да се случи истинска трансформация на образованието, трябва да се обърне поглед към най-уязвимите общности. Освен от борба с неравенството и осигуряване на условия за децата с увреждания, Мария подчерта нуждата от съобразяване с индивидуалните нужди на учениците, създаването на безопасна и подкрепяща среда в клас и овластяването на младите хора.
И ако много от нещата, които трябва да се променят, са въпрос на политики, все още има много други, които зависят от нас – учители, библиотечни специалисти и родители. От желанието ни да опознаваме своите деца и развиваме заложбите им, да участваме в програми за ограмотяване, в събития за насърчаване на четенето. За да израстат като знаещи, разсъждаващи, творчески настроени личности.
Присъединяваме се и към мнението на холандската принцеса Лаурентин ван Оранйе: „Ако започнете да четете на едно дете още от раждането му по петнадесет минути на ден, това ще е най-ефективната инвестиция, която сте в състояние да направите.“.